Употреба на прополиса до Втората световна война

От 1946г.

Прополисът (известен и като пчелен клей) е познат на медицинската история от векове. Древните гърци, римляни и египтяни познавали за лечебните свойства на прополиса и се възползвали от него за направата на природни лекарства.

През Средновековието употребата на прополиса не е много популярна тема в медицинската практика. Въпреки това, познанието за лечебните свойства на пчелния клей оцелели в традиционната медицина.

Интересът към прополиса се върнал в Европа заедно с ренесансовата теория Ад Фонтес (използвана е като мотото на ренесансовите хуманисти, които призовават вниманието да се насочи обратно към схващанията на древните автори).

Едва в началото на двадесети век, учените успели да докажат, че прополисът е толкова важен и ценен, колкото са считали нашите предци. Изследвания на химическия състав на прополиса започнали да се провеждат в началото на ХХ век и са продължили и след края на Втората световна война. Напредъкът в областта на хроматографските методи за анализ позволили отделянето и извличането на няколко важни компоненти на прополиса. От тогава до сега учените са идентифицирали най-малко 180 различни съединения в прополиса, важни за поддържането на доброто ни здраве. Неговите антибактериални, антисептични, противовъзпалителни, противогъбични, обезболяващи свойства са потвърдени. Прополисът е ефективен в лечението на дерматологични, ларингологични и гинекологични проблеми, невродегенеративни заболявания, ускорява заздравяването и изгарянията. Въпреки това, пчелният клей се нуждае от изисква по-нататъшни изследвания, които да доведат до нови открития относно неговия състав и възможни приложения.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука
• Развитие на медицината по време на Втората световна война