Формиране на фармацевтичната компания СмитКлайн Бийчам

от 08 сеп 2016г., обновено на 13 окт 2016г.

От 1989г.

През 1989г. американската компания "СмитКлайн" ("SmithKline") и британската организация "Бийчам Груп" ("Beecham Group") се обединили, за да формират една от най-големите по това време фармацевтични компании в света - "СмитКлайн Бийчам". Седалището на "прясно" създадения бранд било установено в Лондон. За никого не било тайна, че "Бийчам" се смятала за по-добрата половина от въпросния търговския съюз. Английската фирма вече имала сериозно присъствие на лекарствения пазар в Страната на неограничените възможности и светкавично бързо доказала, че може да бъде достоен партньор на презокеанския си колега.

"СмитКлайн", от своя страна, не можела да се похвали с реализацията на нов "хитов" медикамент от средата на 70-те години на 20-ти век, когато своя дебют направило супер успешното лекарство "Тагамет" (Tagamet). Затова не е учудващо, че в статия от юли 1989г. в американския вестник "Wall Street Journal" съюзът бил наречен "това, което лекарят предписал на "СмитКлайн", имайки се предвид спешната нужда от адекватни бизнес ходове, които да върнат бранда отново измежду фармацевтичните "шампиони".

Председателят на "SmithKline" – Хенри Вент, станал председател на "СмитКлайн Бийчам", а за изпълнителен директор бил избран Робърт Бауман. На практика, това обединение позволило на двете компании да достигнат до такова ниво на развитие в глобален план, до което никога не биха могли да се домогнат… всяка самостоятелно. Освен производствения си потенциал, организациите съчетали и научните си възможности, което било добре дошла новина за продуктовото им портфолио. Географски погледнато, "Бийчам" имала силно присъствие в Европа, докато "СмитКлайн" покривала отлично пазарите в САЩ и Япония.

В началото на 90-те години на 20-ти век ръководителите на новосъздадения бранд решили да поограничат разходите по отношение на някои от сегментите си (най-вече тези, свързани с производство на козметични продукти и такива за масова употреба), за да възстановят финансовия баланс, логично нарушен след извършеното голямо обединение. През 1994-та бил създаден специален отдел за производство на медикаменти, продавани без рецепта, пасти и четки за зъби, както и здравословни напитки.

Година по-рано, през 1993-та, компанията се "разделила" с цели 125 милиона долара, за да осъществи търговско споразумение с иновативното предприятие "Human Genome Sciences", екипът на което бил сериозно ангажиран с идентифициране и описание на функциите на човешките гени. Споразумението позволило на "СмитКлайн Бийчам" да се сдобие с лиценза за разработката на различни медикаменти, базирани на информацията за генната последователност, открита от "Human Genome Sciences".

В средата на 90-те фармацевтичният гигант добавил още много нови продукти в асотиментовата си листа. Тогава своя "дебют", например, направили много препарати срещу тютюнопушене – различни видове никотинови дъвки и лепенки. През 1996-та своята тържествена поява на пазара осъществил и медикаментът "Hycamtin", използван в лечението на рак на яйчниците. На "арената" с ваксините, "СмитКлайн Бийчам" се представила блестящо с въвеждането на "Twinrix" - първата комбинирана ваксина срещу хепатит А и хепатит B, както и комбинираната "Infanrix", осигуряваща защита срещу дифтерия, тетанус и коклюш. Въведената през 1998г. "LYMErix" пък била първата разработена ваксина в света срещу Лаймска болест.

В края на 90-те години нуждата от големи финансови ресурси в използването на нови технологии при създаването на различни медикаменти принудило компанията отново да се насочи към обединение - този път с американския бранд "American Home Products Corporation", което завършило окончателно през 1998г. През януари същата година ръководителите на "СмитКлайн Бийчам" започнали преговори за съюзяване и с британския си конкурент "Глаксо Уелкъм" ("Glaxo Wellcome"). Непреодолими противоречия по въпроса за избора на изпълнителен директор обаче попречили съюзът да стане факт веднага.

Той бил реализиран две години по-късно, през 2000-та, когато пък било поставено началото на "ГлаксоСмитКлайн" – една от най-големите фармацевтични компании в света. За да стигнем до този момент (и по-нататък обаче), предстои да научим малко повече и за гореспоменатата Glaxo Wellcome - история, която ще ви разкажем в друг материал.

Статията е част от историята на: