Франц Хюмър и приносът му за развитието на "Рош"

От 1995г.

Австриецът Франц Хюмър допринесъл много за напредъка на швейцарската компания "Рош". В ролята си на изпълнителен директор, а по-късно – като председател на борда на директорите, той инициирал важни за организацията бизнес ходове и решения, които спомогнали много за бързото й развитие в първите години на 21-ви век.  

По образование Хюмър бил адвокат и, едновременно с това, той бил високо квалифициран кадър във висшия мениджмънт. В интервю за американското издание "Harvard Business Review" от 2000г., специалистът признал, че придобил умението да предугажда поведението на хората, докато бил екскурзовод на големи групи от туристи. "Никой не ми даваше твърда заплата, печелех само от бакшиши. Затова много бързо започнах да се ориентирам в групите и можех с разлика от 10% да предвиждам колко мога да получа от всяка."

Освен бизнес усет, още докато бил млад, Франц успял да натрупа и богат професионален опит в няколко големи компании в областта на фармацевтичната индустрия.  

На борда на "Рош"

Хюмър се присъединил към швейцарската компания през 1995г., като първоначално бил назначен за член на борда на директорите и за ръководител на фармацевтичния отдел. Само три години по-късно, през 1998г., мъжът бил повишен и станал главен изпълнителен директор на организацията.

В края на 90-те, въпреки многобройните осъществени сливания с различни фармацевтични фирми, Франц упорито поддържал мнението, че "Рош" трябва все пак да се опита да запази своята независимост и да се фокусира в производството на собствени марки медикаменти, както и в производството и на маркетинга на нови такива.

По време на ръководството на австриеца, компанията пуснала на пазара един от най-популярните си продукти за отслабване – "Ксеникал"("Xenical"), който за нула време се превърнал във втория най-продаван препарат след валиума. А през 2001-ва Хюмър бил избран за председател на борда на директорите.

Независимост и иновации

През 2002-ра организацията реализирала 2,9 билиона долара загуба, която загуба до този момент била най-голямата такава. Едновременно с това, още през 2001-ва във фармацевтичния бранш започнал да циркулира слух, че швейцарският бранд "Новартис" възнамерява да се обедини с Рош. Както можете да предположите, Франц бързо отхвърлил подобна идея и твърдо се противопоставил на подобно сливане. "Големите сливания, големите придобивания в тази индустрия разрушават ценността, разрушават иновацията", коментирал в свое изказване пред студенти в университета в Масачузетс председателят на директорския борд.

Въпреки че обърнал гръб на "Новартис", специалистът нямал нищо против да поеме под крилото на Рош други, по-малки, компании. С идея фокусът да се пренесе върху диагностичния и фармацевтичен бизнес, Хюмър закупил контролен пакет акции в японската "Chugai" през 2001г. и осъществил придобиването на диагностичния бранд "Igen International" през 2003-та.

Според австриеца, най-голямото предизвикателство в управлението на толкова голяма фармацевтична фирма било в това да се балансира между финансовите и морални отговорности на компанията. С други думи въпросът бил: как да лекуваш болните и в същото време да управляваш рентабилен и доходоносен бизнес?

През 2003-та година за "Рош" тези две цели се оказали в известно противоречие след като на пазара се появило нейното ново лекарство "Fuzeon", употребявано в лечението на СПИН. Цената на медикамента била тройно по-висока от тази на най-скъпите съществуващи сходни препарати. В резултат на това, пациенти и активисти организирали редица протести, защитавайки искането си стойността на продукта да бъде намален, тъй като в противен случай той не би бил достъпен за повечето хора.

Франц, разбира се, оправдал цената с високата стойност на иновацията и средствата, които били дадени за производството на "Fuzeon". За да се предотвратя конфликти и удар по имиджа на компанията, председателят на борда на директорите обещал известни отстъпки при иницииране на определени програми и дори – безплатни лекарства.  

Хюмър казвал, че в бъдещ план вижда "вълна от иновации" да залива фармацевтичната индустрия. Един ден, смятал той, докторите ще бъдат способни да изписват правилните лекарства за правилните пациенти в точната доза и точно навреме.

Затова не е учудващо, че докато управлявал "Рош", компанията похарчила близо 3 билиона долара само за една година в проучвания и развитие.

Статията е част от историята на:

• История на Рош (F.Hoffmann—La Roche)