Хипократовата колекция като въплъщение на древногръцката представа за медицинската етика

От -410г.

Хипократовата колекция (на латински: „Corpus Hippocraticum”) е древногръцки сборник съставен от около 60 медицински произведения, свързани с работата на Хипократ и неговите учения. Въпреки че историците на медицината считат тази колекция за единно цяло, представящо естеството на Хипократовата медицина, част от произведенията се различават (понякога значително) по съдържание, възраст, стил и авторство. Любопитен е фактът, например, че Хипократовите автори са единодушни, отхвърляйки божествения и религиозния произход на болестите в полза на естествените лечебни механизми.

Корпус Хипократикум е съставен от древногръцки учебници, лекции, научни изследвания, бележки и философски есета по различни теми в областта на медицината. Тези творби са написани за различни аудитории. От текстовете в древната колекция не може да се докаже, че е са писани от самия Хипократ. Произведенията, обхванати от документа, според изследователя Франц Захария Ермерин са създадени от ръцете на най-малко деветнадесет древногръцки медицински автори. Въпреки това, произведенията от колекцията започнали да бъдат свързвани с личността на Хипократ още от Древността. Възможно е корпус Хипократикум да включва древни останки от известната библиотека на остров Кос, или текстове, съхранени от трети век пр. Хр., които са били част от най-голямата древна библиотека в света – тази в Александрия.

За съжаление само малка част от цялостната Хипократова колекция е оцеляла до днес. Загубата на медицинската текстове е осезаема, а оцелелите трактати пресъздават на медицинските историци как е функционирала древната елинска терапевтична схема. Информацията от някои „Хипократови” творби е известна на историците само в преводни текстове, които са пречупени през гледната точка на други древни медицински писатели (част от текстове са оцелели, тъй като са преписвани на арабски, иврит, сирийски и латински).

По-голямата част от произведенията, част от Корпус Хипократикум датират от класическия период (обхваща времето от 5 до 4 век пр. Хр.), по-точно - от последните десетилетия на 5-ти век преди Христа и първата половина на 4 век преди новата ера. Сред по-късните творби, „За Законът”, „За сърцето”, „За лекаря” са елинистически, докато „Заповедите” и „За благоприличието” са от 1-ви и 2-ри век след Христа.

Някои от най-ранните произведения на корпуса (от средата на пети век) са свързани и с работата в медицинското училище на остров Книд. Сред тях са „За болестите II-III” и „За болестите на жените I-II” и „За стерилните жени”. Предполага се, че през втората половина на пети век, един-единствен автор вероятно е създал  „За въздуха, водите и местата“, ”За прогностиката” „За свещените заболявания”.  Други произведения от пети век „За епидемиите" (около 410 г. пр.н.е.), „За древната медицина”, „За режима на острите заболявания”, както и Полибовите "За природата на човека / Режим на Здравето” (410-400 г. пр.н.е.).

В края на пети или началото на четвърти век, друг неизвестен древногръци автор е създал „Епидемиите” II-IV-VI и „За хуморите”. Поредицата от хирургически трактати („За фрактурите”, „За ставите”, „За нараняванията на главата”, „За хирургия” датират от същия период.

Гинекологичните трактати „За характера на жената”, „За заболявания на жените”, „За поколенията”, За характера на детето”, както и „За стерилните жени” са логически свързани помежду си.Изследователят Херман Гренсенман е доказал, че тези древни документи датират от средата на пети век до средата на четвърти век. Предполага се, че един автор е създал „За Фистулите” и „За хемороидите”.
Медицинска етика, заложена в Корпус Хипократикум

Древногръцката представа за медицинската етика е въплътена във вид на препоръки, касаещи задълженията и поведението на лекаря. Пример за това са „Епитемиите”, съдържащи известната максима, която съветва: "Що се отнася до болестите, превърнете в навик две неща - да помагате, или най-малко да не вредите."

Безспорно, най-известната творба в колекцията от древногръцки документи е Хипократовата клетва, която може да бъде определена като най-емблематичната декларация, касаеща лекарската етика в историята на медицината. Съдържанието на Хипократовата клетва е едновременно философско и практическо - тя не само се занимава с абстрактните принципи в медицината, тя подчертава и определени практически въпроси (и безкористната и безплатна помощ за учителите по медицина, която следва да им се окаже в бъдеще от техните ученици). Творбата вероятно не създадена от един автор. Хипократовата клетва се полага и днес, макар да не е в изцяло оригинален вид.

Друга творба от Корпус Хипократикум, която илюстрира древногръцката представа за етиката в медицината се казва „За Лекаря”. Нейният преамбюл предлага на историците физически и морален портрет на идеалния медик, както и предписанията за неговото поведение.

Любопитен е фактът, че Хипократовата колекция за пръв път е отпечатана през 1525 година. Това издание е написано на латински и впоследствие е редактирано от Марк Фабий Калв в Рим. Първото пълно гръцко издание се появило на следващата година благодарение на „Aldine Press” във Венеция.
Ценно издание на този е направил Емил Литре, който е работил цели 22 години (1839-1861), създавайки от гръцкото издание цялостен френски превод. Друго издание на древногръцкия труд се е появило между 1859 и 1864 г благодарение на Франц Захария.

Първият частичен превод на английски език на Хипократовата колекция е направен от Питър Лоу. Той е публикуван през 1597, но пълният английски превод на творбата се  появява едва през 1849 благодарение на Франсис Адамс.