Циклоспорин А: начало на модерната епоха в историята на сърдечните трансплантации

От 1976г.

Употребата на циклоспорин А не била разрешена при пациенти със сърдечни трансплантации, както се е считало от много хора. Тя се въвела постепенно, благодарение на множество ин-витро изследвания, а след това циклоспорин А започнал да се тества върху животни. След 4 годишни опити започнало лечение и при хората. Дж. Ф. Борел пръв съобщава за имуносупресивните ефекти на циклоспорин А през 1976 година. Това дава начало на съвременния период от историята на сърдечните трансплантации. Гъбичният метаболит, изолиран от почвени проби от Швейцария съдържа циклоспорин А. Веществото е първият агент, действащ селективно върху лимфоцитите. Впоследствие изданието на "The Lancet" от 3-ти юни 1978 година, публикува две статии, които описват първата употреба на циклоспорин A върху експериментални животни. Втората публикация е особено важна, защото изследователите изрично подчертават, че са използвали различни свински сърдечни алографти, за да тестват в ин виво условия имуносупресивния потенциал на лекарството.

Шъмуей веднага започва да експериментира с циклоспорин А и включва употребата му в своята клинична практика през 1980 година. След като се опитва три различни лекарствени дозировки, екипът му открива оптималната, която е най-ефективна при пациентите с новоприсадени сърца. През декември на същата година медиците отчитат, че преживяемостта при пациентите с трансплантирани сърца се повишава. Така, въвеждането на циклоспорин А способства за увеличаването на продължителността на живота на трансплантираните пациенти. Интересът към този тип инвазивно и животоспасяващо лечение се повишава, а това започва да се наблюдава в световен мащаб.

На 1 ноември 1984 г., Кули и неговата асоциация в Teксас, занимаваща се с деца със сърдечни проблеми извършват първата сърдечна трансплантация на 8-месечно бебе. Това е първият успешен опит за присаждане на сърце при толкова млад пациент. Органът е получен от 2 годишно момиченце, изпаднало в мозъчна смърт. Въпреки прилагането на циклоспорин А и стероиди бебето получило тежък епизод на отхвърляне на присадения орган на 7-мия следоперативен ден. Въпреки това, детето укрепнало и било изписано от болницата на 28-ия ден.

През 1990 година броят на сърдечните трансплантации започва да намалява. Това е така, не защото хората се страхували от неуспех, а поради ограничената наличност от донорски сърца. Изглежда жалко фактът, че науката и технологията съумяват да се "срещнат" и да създадат тази успешна медицинска манипулация, а липсата на осведоменост и нежеланието сред хората да дарят органи след смъртта си съумява да провали и опорочи хуманното дело. Може би един ден историята на медицината ще може да се похвали с разработването на изкуствено сърце, което да може да се имплантира. Това би премахнало необходимостта от сърдечните трансплантации, но за съжаление подобно хрумване е все още в сферата на научната фантастика.

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация