Шарака: аюрведическият специалист по вътрешни болести от 4-ти век пр. Хр.

от 18 фев 2016г.

От -400г.

Един от най-уважаваните аюрведически лекари, с голям принос в развитието на древната холистична наука, бил Шарака. На санскрит името му буквално означава "пътуващ", "странстващ". Наричали го така, защото той неуморно обикалял из Древна Индия, за да лекува, да обучава и да разпространява познанията си, свързани с естеството на различни болести, някои от които – непознати за тогавашния човек, както и методи за лечението им. Смята се, че Шарака вероятно е живял между 4-ти и 2-ри век преди Хр. (въпросната датировка обаче все още е обект на дискусии между историците) и, че той е бил един от авторите на обемния индуски текст "Charaka Samhita".

Аюрведическият специалист вярвал, че човек може да живее много дълго, ако, разбира се, полага необходимите грижи за това и спазва здравословен начин на живот. На практика, Шарака бил първият лекар, който изложил концепцията за храносмилането, метаболизма и имунитета. Нещо повече, той по всяка вероятност разбирал основите на генетиката и подозирал, че именно гените са фактор в определянето на пола на детето. Медикът бил убеден, че физическите недъзи при някои деца, каквато е слепотата, например, се дължали на някакъв "дефект" в сперматозоидите и яйцеклетките на родителите.

"Странстващият" лекар изучил подробно анатомията на човешкото тяло и различни органи. Той смятал, че човешките кости са 360 на брой, като в това число включвал и наличните зъби. Разбира се, не бил съвсем прав, смятайки, че сърцето има само една камера, но неговите наблюдения върху функционирането на сърдечносъдовата система безспорно били впечатляващи и новаторски за времето си. Наред с всичко друго, Шарака успял да изследва из основи дихателната система, както и редица респираторни заболявания.

Негови били думите: "Лекарят, който не гледа в тялото на болния с "лампата" на знанието и на разбирането, никога няма да успее да излекува заболяването. Той трябва първо да изучи факторите, включително и тези на околната среда, повлияли върху състоянието на пациента, и тогава да предписва лечение. Нещо повече, по-важно е да се научим да предотвратяваме болестта, отколкото да търсим лекарство за нея". ("Charaka Samhita").

В крайна смета, приносът на Шарака за развитието на Аюрведа наистина бил голям, а последователите му от следващите векове щели да се опират в много от теориите си за здравето именно върху неговите открития.

Статията е част от историята на: