Начало История на медицината Геном на Денисовия човек

Геном на Денисовия човек

От 2014г.

Геном на Денисовия човек - изображение

През 2012 г. e извършено картографиране на пълния геном на Денисовия човек. Това се е случило благодарение на генетичен материал, изолиран от зъб на индивид, принадлежащ към организмовия вид. Съобщението за това ключово събитие е направено от екипа на Сванте Паабо. Денисовите хора, подобно на съвременните вероятно имали общ прародител с неандерталците. Въпреки това двата биологични вида имат съвсем различна популационна история. Докато неандерталската ДНК присъствала във всички популации извън Африка, то тази на денисованците се срещала само в съвременните популации от Китай и островите в Югоизточна Азия и Океания.

Според анализа на ДНК семействата на съвременните хора и денисованците се разделили преди около 800 000 години, като 80 000 години по-късно те се свързали отново. Денисованските хора споделяли повечето алели на гени с популациите на Хан, обитаващи южната част на Китай, с популациите Дай в северната част на Китай, както и с меланезийците, австралийските аборигени и други островитяни от югоизточна Азия.
Намерените фосилизирани останки от денисовански хора в Сибир през 2000 година от изследователи, ръководени от Сванте Паабо, управляващ проект към института по еволюционна антропология "Макс Планк", наречен "Неандерталският геном" показват любопитни факти. Генетичната индивидуалност, носена от денисованската сибирска популация съвпада с тази на съвременните хора, като характерните белези за нея са по-тъмната кожа, кестенявата коса и кафявите очи.

ДНК в тибетските и денисованските популации

ДНК изследване, публикувано в статията "Altitude adaptation in Tibetans caused by introgression of Denisovan-like DNA списание"("Адаптация на надморска височина в Тибет вследствие на интрогресия на денисовоподобната ДНК") на списание "Nature" през 2014 г. се Фокусира върху генетичната структура на хората, които живеят с край Тибетското плато при 4,000 метра над морското равнище. Станало ясно, че популациите на денисовият човек вероятно са допринесли за способността на тибетските популации от хора да живеят при по-високи надморски височини. Генът EPAS1, който те притежават е резултат от мутация, намаляваща количеството на хемоглобина в кръвта, необходимо за хората, за да живеят на големи височини с ниско кислородно съдържание. Хората, обитаващи по-ниски терени са адаптирани към невисоките кислородни нива. Те компенсират пренасищането с кислород чрез увеличаване на количеството хемоглобин в еритроцитите, което от своя страна увеличава риска от съсрдечно-съдови заболявания. Фактът че тибетските популации могат да живеят, без нивото им на хемоглобин да е повишено е неоспорим. Мутиралият ген EPAS1 е общ за ДНК при денисованската и съвременната тибетска популация. Учените смятат, че подобни наложителни адаптации (например към негостоприемната околна среда) са предизвикали внезапната мутация на гена, приспособил денисовия човек за живот в области с висока надморска височина.

0.0, 0 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://archaeology.about.com/od/hominidancestors/qt/Denisovans.htm

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛюбопитноЛайфстайлСнимкиРецептиНовиниПсихологияПроизводителиОрганизацииАнкетиЗдравни съветиСоциални грижиЛичностиНормативни актовеКлинични пътекиХранене при...СпортЛечения