Д-р Сребра Родопска - създателката на една от най-добрите БЦЖ-ваксини в света

От 1913г. до 2006г.

В разразилата се пандемия от COVID-19 голяма част от световните учени смятат, че има немалка вероятност ваксината срещу туберкулозата, по-известна като БЦЖ, да усилва имунитета и да осигурява по-добра защита срещу коронавирусите, и въобще срещу заболяванията на дихателните пътища. Това, може би, е и едно от обясненията защо България остана по-малко засегната от неочакваното бедствие.

Противотуберкулозният серум е открит в началото на 20 век във Франция от медици в института "Пастьор", а всеизвестен факт е, че България е втората държава в света, която след Япония въвежда масовата имунизация с БЦЖ. Нещо повече, разработването на българската ваксина от д-р Сребра Родопска е една от най-добрите в света и се ползва в повече от 180 държави.

Коя е д-р Сребра Родопска?

Сребра е родена в София на 17 април 1913 година в учителско семейство. През нейната младост "жълтата гостенка" взема многобройни жертви у нас. По-малкото й братче умира от заушка на 8-годишна възраст и вероятно това е мотивът тя да се насочи към медицината.

След като завършва медицина, започва работа в Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология, където работи три десетилетия.

Във Франция, страната, в която се открива противотуберкулозния серум, ваксината за първи път се използва през 1921 година.

През 1948-а д-р Родопска и нейният съпруг проф. Ташо Ташев са на едногодишна специализация в института "Пастьор". Въпреки големия й принос, цял живот тя остава в сянката на именития си съпруг, който е един от двамата членове на лекарското съсловие, удостоени при социализма с титлата академик. Другият е д-р Атанас Малеев – брат на д-р Мара Малеева, съпруга на Тодор Живков. Проф. Ташев е роден в село Дълбок Извор край Първомай. Завършва медицина в Тулуза. През 1950-а е сред основателите на Иститута по хигиена, бил е дългогодишен преподавател в Медицинска академия.

Създаване на българския аналог на БЦЖ ваксина

Със завръщането си от Франция съпрузите донасят у нас, донякъде нелегално, тъй като все пак това е френска разработка, щам на серума. Веднага започва производството на жива ваксина и експериментална работа за организирането на масово производство. Първо се произвеждат малки серии, които преминават лабораторни изпитвания по методологията и контрола на д-р Родопска.

При започването на пероралната ваксинация на новородени деца при малък процент от имунизираните се наблюдават лимфаденити - заболявания, при които се възпаляват периферните лимфни възли. Затова д-р Сребра Родопска заменя френския щам с руски - БЦЖ I. Това се оказва много ефективна стъпка, тъй като той има много по-ниска остатъчна вирулентност и висока имуногенност, като на тази база българските учени правят собствен - Sofia SL 222, който превъзхожда ползваните чужди образци.

Употреба и разпространение на Sofia SL 222 – българската ваксина БЦЖ

От 1951 година подкожната имунизацията с БЦЖ става задължителна за всички новородени и деца до 18 години с отрицателен тест Манту. Заболеваемостта от туберкулоза в България рязко спада в следващите години, особено в тежките й форми - менингит и милиарна. Тази профилактика рязко подобрява здравния статус на българите, а многото жертви на страшната "жълта гостенка" остават в миналото.

Но дейността на д-р Родопска не спира дотук. В следващите години тя и екипът й продължават проучванията си, усъвършенствайки и стандартизирайки продукта. Приносът й е високо оценен на Първата техническа конференция върху БЦЖ в Жанева през 1958 г., както и на много други научни форуми в България и чужбина, където дават висока оценка за дейността на д-р Сребра Родопска.

Българската фармацевтична индустрия не само създава едно качествено и жизненонеобходимо средство за профилактика, но и помага на много други страни да организират такова производство. Нейните методи за производство и контрол са успешно въведени в Москва, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и дори в далечен Виетнам. През 1991 година българската БЦЖ лаборатория е една от трите в света, които са одобрени от Световната здравна организация за доставчик за УНИЦЕФ и Панамериканската здравна организация (UNICEF и PAHO).

Доктор Сребра Родопска умира през 2006 година на 93-годишна възраст.