Начало История на медицината Есента и зимата на 1918 г. – втора епидемична вълна от инфлуенца в Испания

Есента и зимата на 1918 г. – втора епидемична вълна от инфлуенца в Испания

От 09.1918г.

Есента и зимата на 1918 г. – втора епидемична вълна от инфлуенца в Испания  - изображение

Втората епидемична вълна на инфлуенцата в Испания започва през септември 1918 г. Тя се разпространява бавно, но обхваща много части на държавата. Инфекциозната болест достига своя връх през октомври, а през декември 1918 г. - утихва.

Невъзможно е да се потвърди дали вирусът А(H1N1) достига отново до Испания чрез Франция, или заразата е циркулирала непрестанно в югозападната европейска държава. Здравните власти не отричат и възможната роля, която железопътната транспортна система оказва при разпространението на епидемията. Там са приложени и първите спешни мерки за контрол на инфекцията. Влаковете, пълни с португалски работници, спират в Испания - по средата на пътя си до Португалия. Хората нямат право да ги напускат, докато машинистите не получат разрешение да се върнат обратно към Португалия.

Заболяването се разпространява допълнително чрез испанските военни тренировъчни лагери. Болните се освобождават от служба и се изпращат по домовете с влакове, за да си починат и да получат медицинска помощ и грижи.

Освен чрез работниците и военните, инфлуенцата се разпространява в градовете и селата по още един начин. В края на лятото се честват традиционни испански празници, отбелязвани с масови тържества. Заради празненствата и храната, която се сервира там, симптомите на грипа често се бъркат със стомашни неразположения. Много испанци, посетили увеселенията, се разболяват почти веднага. Степента на смъртност при втората вълна от инфлуенца е изключително висока - варира от 0,5 до 14,0 на 1000 жители.

Болестта променя ежедневието на испанците. Училищните и университетските занятия се отменят. Други публични събирания (като църковните служби, театрите и кината) продължават работата си. Опитите на властите да се въведат мерки за контрол на общественото здраве се сблъскват със сериозни предизвикателства.

Здравните служители от град Валядолид спорят с кмета на града. Предупреждават, че наближава епидемия, а заради местните празници (и обвързаната с тях търговия) - заболеваемостта е още по-висока. Аргументът, който убеждава властите да се намесят, са финансовите компенсации. Ако лекар загине от инфекцията по време на дежурство (а епидемията все още не е официално обявена), вдовицата и децата му няма да имат право да получават пенсии от правителството. Медиците упражняват силен натиск върху кмета на Валядолид. В крайна сметка, той отстъпва, а в Испания официално се обявява грипна епидемия.

В град Замора нивото на смъртността е сред най-високите. То достига своя връх (от 10,1%) през октомври 1918 г. (общият процент на смъртността от грипа в държавата през този месец е 3,8%).

Наблюдаващ силното социално влияние на католическите църковни власти местен епископ заявява, че: "злото може да е последица от нашите грехове и липса на благодарност, а ние преживяваме отмъщението". Духовникът организира масови литургии в Катедралата на Замора. Една от вероятните последици от тях е допълнителното разпространение на заразата. Опитите на гражданските власти да забранят сбирките са оспорени от епископа. Той обвинява политическите и обществените здравни власти в ненужна намеса в делата на Църквата.

Мерките за поддържане на доброто обществено здраве, приети от политическите органи, включват дезинфекция с фенолно масло или креолин (много популярен дезинфектант по това време). Испанската Кралска медицинска академия поставя под въпрос ефективността на тези методи, но мнението на местните власти взема превес.

На дезинфекция се подлагат пътниците, техният багаж, железопътните и трамвайните вагони, театрите, пощата, кафенетата и църквите. В някои испански градове улиците се почистват със смес от вода и натриев хипохлорит, а плюенето по улиците е забранено. В Мадрид сградите на Конгреса и Сената също биват дезинфекцирани.

Малкото лекарства, които се предписват по време на епидемията, действат на симптомите, но не и на заболяването. Салицилатите, хининът и кодеинът (за кашлицата) са най-популярните медикаменти.
За хората, които развиват пневмония, възможностите за лечение са дори по-малко - правят се интрамускулни или интравенозни вливания със сребърни или платинени колоидни разтвори, дигиталис, камфорово масло или адреналин.

Кръвопускането се прилага често (без особен успех). Тестват се някои експериментални ваксини, включващи смеси от пневмококи, стрептококи и хемофилус инфлуенце (Haemophilus influenzae). Всички усилия се оказват безполезни, а испанците започват да се чудят дали медицинските изследователи и учени имат някаква представа какво всъщност се случва.

Поради високата смъртност, погребалните домове и църквите изнемогват. В някои испански градове ковчезите свършват. Кметът на Барселона иска спешна помощ от армията за транспортирането и погребението на мъртвите, тъй като дежурните работници в общината са съвсем малко. Одобрени са някои специални закони за спирането на обичайните 2-3-дневни погребални церемонии. Забранен е дори камбанният звън, известяващ смъртта на миряните, за да не се всява паника и деморализация сред жителите. Испанските вестници от онова време обикновено посвещават първата си страница на некролозите на починалите. По време на пика на втория епидемичен период, некролозите заемат 4-5 страници.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: https://academic.oup.com/cid/article/47/5/668/296225?searchresult=1

Снимка: br.de

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияЛеченияМедицински изследванияБотаника