Иля Иванов и неговият ужасяващ опит да създаде хибрид между човек и шимпанзе

От 1910г. до 1926г.

Иля Иванович Иванов е сред хората, които може би никога не е трябвало да чуват колко важно е да преследваме мечтите си. Също както и Хитлер.

В началото всичко изглежда съвсем нормално – руснакът пораства и започва да се занимава с наука. До момента, в който не решава да създаде хибрид, наречен човекомаймуна (humanzee).

Основоположник на изкуственото осеменяване

За съжаление, никой през младежките му години не го възпира да реализира безумната си идея. Иля Иванов е руски биолог, роден през 1870 г., който постига сериозни научни успехи в младите си години. Един от тях се оказва основата на познатото днес изкуствено осеменяване. Разбира се, всяко постижение има своето начало. Ученият е този, който извлича и след това инжектира семенна течност от кон. Смята се, че е можел да заплоди 500 кобили със семенна течност само от един кон.

Неизбежно е, след като човек пожъне голям успех, да започне да копнее за още и още. Да търси поле за изява, да иска да постигне нещо нечувано. На биолога му хрумва идеята да използва сперма от едно животно и да я инжектира в други видове животни, за да провери какво би станало.

Първите му стъпки са плахи. Създава кръстоски от зебра и магаре, плъх и мишка, морско свинче и мишка, а след това плашещ хибрид от антилопа и крава.

През 1910 г. по време на среща със свои колеги Иванов споделя, че обмисля дали е възможно създаването на същество кръстоска между човек и шимпанзе, наричано още „човекомаймуна.“ Тогава подобно твърдение е звучало като хипотеза, така както хората днес се чудят как ли изглеждат извънземните.

Всъщност той не е първият, дръзвал да си помисли нещо подобно. Вероятно няма да е и последният. Преди него друг учен твърди, че е успял да създаде хибрид – шимпанзето Оливър, което ходи изправено като човек. По-късно се оказва, че всичко е измама.

След Руската революция през 1917 г. идва неговият миг. Тогава биологът работи в института „Pasteur.“ 7 години по-късно му се отдава възможност да създаде мечтания от него хибрид. Той има свободата да избира и използва шимпанзета от място, разположено в тогавашна френска Гвинея.

Подкрепа от съветските учени

Изненадващо, но той все пак успява да убеди Съветската финансова комисия да му отпусне 10 000 долара за реализация на проекта. По-късно получава одобрение от Съветската академия на науките и е подкрепен от някои членове на правителството.

В обосновката си Иванов акцентира върху това, че научният му експеримент би доказал теорията на Дарвин за близостта на човека и човекоподобната маймуна. Успехът му би означавал и атака срещу религията.

Възможно е болшевиките да са търсили начин да докажат необятните възможности пред науката генетика, което съвпада с тяхната идея за „позитивна евгеника.“

Неуспешна трансплантация на човешка яйцеклетка в шимпанзе

Ученият отива на място, за да направи онова, което умее най-добре – да осемени животно със сперма от друго. През 1926 г. той и Серж Вороноф трансплантират човешка яйцеклетка на шимпанзе, след което я заплождат с човешка сперма. Екипът прави два неуспешни опита.

Сперма от шимпанзе в африкански жени

Вероятно всеки друг човек на този етап би се отказал. Вместо това Иванов се спира на много по-ужасяваща алтернатива. Дръзкият мъж взема сперма от шимпанзе и я инжектира в африкански жени, без тяхното знание и съгласие. Той успява да ги убеди, като ги подлъгва, че става въпрос за стандартен медицински преглед.

За щастие, френският губернатор забранява по-нататъшни опити, което кара Иванов да замине за Абхазия, заедно с 20 човекоподобни маймуни.

Иванов набира доброволки от Съветския съюз

Биологът не спира дотук. Той не се отказва от идеята да се сдобие със силно окосмена човекомаймуна и започва да набира доброволки от Съветския съюз, които дават своето съгласие за провеждането на експеримента. Отново буди изненада как ученият успява да убеди хората да участват в неговия безумен проект.

Поне 5 жени се включват в опитите на Иля Иванов. Нито едно от родените човекоподобни, или маймуноподобни, бебета не оцелява дълго след раждането. И макар да има достатъчно желаещи жени доброволки, в един момент семенната течност свършва.

Преди да дочака следващата доставка по море, Съветската академия на науките научава за осеменяването на африкански жени, което светкавично води до оттеглянето на подкрепата за проекта. Експертите обосновават решението си с думите: „Експериментите могат да подкопаят доверието на африканското население в европейските учени и да възпрепятстват бъдещи научни опити на съветски специалисти в Африка.“

Преди да намери нов начин да преследва младежката си мечта, той е изпратен на заточение от правителството и не след дълго умира.

Какви са мотивите на Иля Иванов да иска да създаде хибрид между маймуна и човек?

Мотив №1

Както стана ясно по-горе, първоначално биологът изтъква пред Академията на науките, че целта му е да докаже произхода на човека от маймуната. Той не пропуска да подчертае, че доказателство в подкрепа на теорията на Дарвин би разклатило сериозно устоите на религиозните вярвания, към което се стремят и самите болшевики. Успехът на научния му експеримент е форма на пропаганда срещу религията в страната.

Мотив №2

Според други учени застаряващите болшевишки лидери са имали нещо не толкова възвишено наум, когато решават да подкрепят Иля Иванов. Предполага се, че биологът е изпратен в Африка, за да донесе от там маймуни, чиито жлези да бъдат използвани за подмладяване на възрастните политици. Съмненията обаче остават, защото, ако някой иска да прикрие толкова заплетена схема в полза на управляващите, тогава Съветският съюз едва ли би избрал подобен скандален проект, който привлича вниманието на обществото.

Мотив №3

Третият предполагаем мотив зад действията му е, че иска да трансформира обществото. Високопоставените болшевики, които подкрепят труда на биолога, виждат в науката инструмент за осъществяване на своята социалистическа утопия. Експертът по руска история Александър Еткайнд пояснява: „Политиците са можели да променят политическия пейзаж и да национализират индустрии, но не са можели да променят хората. Учените са били нагърбени с тази задача. Те е трябвало да променят хората така, че да се впишат в социалистическото съветско общество.“

Един от начините да бъде постигнато е чрез „позитивна евгеника“, където с помощта на изкуствен интелект може да се внуши желание за съвместна работа и съжителство с останалите и да се изкорени състезателният дух, алчността и стремежът към лична собственост. Ако експериментът на Иванов се бе увенчал с успех, това би доказало, че хората могат да бъдат променени по най-различни начини и да бъдат превърнати в каквото си пожелаем.