История на Световната здравна организация

Световната здравна организация, наричана накратко с абревиатурата си СЗО, е една от най-мащабните медицински институции, нареждаща се по значимост до Червения кръст и Световната лекарска асоциация. Тя е създадена, с цел да се ограничат всички болести, които могат да станат повод за епидемия, както и подобряването на общото здраве. Благодарение на усилията на членуващите вътре медици болестта едра шарка на практика изчезва от света.

Създаване

СЗО е основана през 1948-ма година в Женева, Швейцария като част от работата на Обединените нации. Още след края на Втората световна война членовете не ОН обсъждат нуждата от здравен съюз, който да съгласува усилията на отделните страни в борбата с най-опасните болести. За това през 1946-та година всичките 51 държави членки ратифицират конвенция за интернационална взаимопомощ.

За по-малко от 2 години членовете на ОН сформират всички органи, съставящи структурата на Световната Здравна Организация. Конституцията на институцията е подписана на 7-ми април, 1948 г. Първият президент на СЗО става Андрия Щампар - хърватски академик, изявяващ се в сферата на медицината. Целите, които организацията си поставя като приоритетни, са ликвидирането на епидемиите от едра шарка, малария и туберкулоза, както и подобряването на световната хигиена и здравеопазването.

Дейности на СЗО

През първите няколко години от основаването си, СЗО работи основно като координатор на действията на медиците от държавите членки на Обединените нации. Причината за това е липсата на опит на институцията, както и сравнително ниският бюджет, с който разполагат заседателите.

Борба с едрата шарка

Първата голяма кампания на Световната здравна организация започва през 1958-ма година. Тогава се взима решение да се работи с всички възможни ресурси срещу разпространението на едрата шарка. Целта е не просто да се ограничат случаите на заразени от болестта, а пълното изличаване на заболяването от лицето на Земята.

В продължение на близо 20 години членовете на общността разпространяват ваксини срещу вируса на болестта. След дългогодишните усилия на медиците от СЗО епидемиите първо намалява, а през 60-те години изчезват напълно. Имунизациите се оказват невероятно успешни, тъй като последният случай на човек, разболял се от заразата, е през 1977-ма година в Сомалия. От 1980-та година насам едрата шарка се счита за унищожена.

СЗО в Европа

Най-активните действия на СЗО в Европа, свързани с едрата шарка, са през 1972-ра година в Югославия. Тогава нашата западна съседка страда от епидемия, която се оказва последното огнище на заразата на континента. За да предотвратят евентуално разпространение, лекарите от организацията даряват множество ваксини, както и изпращат медици в засегнатите райони.

Други дейности

Други по-значителни кампании на институцията, състояли се през 70-те години, са Борбата с болестта онхоцеркоза, както и обявяването на Програма за достъпност на имунизациите (англ. - Expanded Program on Immunization). Тя има за цел да направи ваксинациите възможно най-достъпни, включително за държавите от Третия Свят.

През 1986-та година Световната здравна организация си поставя нов приоритет - борбата със заболяването СПИН и вирусът ХИВ. СЗО се опитва не само да ограничи разпространението на опасния синдром, но и да се бори с предразсъдъците срещу хората, страдащи от него. До началото на 21-ви век на носителите на ХИВ се гледа като на потенциално опасни лица, които могат волно или неволно да станат причинители на епидемия, поради което страдат от социална дискриминация.

СЗО в съвременната история

До края на 20-ти век СЗО поема и други инициативи. Най-мащабната е приемането на план за борба с тропическите болести, между които малария, ебола и др. В Европа организацията допринася за ограничаването на детския паралич и маларията, както и за значителното намаляване на смъртността при раждане.

Целите на СЗО за 21-ви век са както подобряването на здравеопазването в развиващите се страни, така и ограничаването на заразните болести, върлуващи в по-топлите региони на планетата. В наши дни институцията работи главно чрез свои представители, които имат директен контакт с правителствата на държавите членки на ООН.

Редактор: Георги Динев