История на упойките в медицинската наука
Днес е трудно да си представим как назад във вековете лекарите са действали в случаи, когато е било нужно да се направи някаква сериозна интервенция на пациент.
Най-голямата милост е бързината на хирурга
Операцията е била най-крайният вариант, последен опит да бъде спасен нечий живот. Единствените процедури, които си позволявали лекарите хирурзи, били ампутация, премахване на камъни от пикочния мехур и интервенции по повърхността на тялото като зашиване на рани или отстраняване на образувания например.
Абсолютно забранени територии били гръдният кош, вътрешността на корема и черепа. Пациентите се държат от други хора или се връзват, най-доброто за тях е да припаднат по време на процедурата, а хирургът да бъде достатъчно бърз, за да не удължава агонията. В много случаи оперираният умира на масата или почти веднага след интервенцията.
Опитите да бъде намалена болката и да има поне малка пощада за пациента по отношение на страданието, което той изпитва по време на операцията, се изразяват в приема на алкохол или на опиум и на други упойващи вещества от растителен произход. През вековете хората търсели различни начини за облекчаване на болката. Те включвали удари по главата, за да изпадне в безсъзнание пациента, притискане на каротидните артерии на врата. В употреба влизали леда, снега и студената вода, чиято задача била да направят мястото безчувствено. Лекарите от миналото постигали притъпяване на болка в крака или ръката като се притиснели нервите в горната част на крайника. В края на 18 и началото на 19 в. на помощ идвала и хипнозата.
Първите опити за анестезия
През 17 и 18 в. учените започват да разбират много по-добре как работят белите дробове и сърцето, също така се запознават и със свойствата на все повече газове. През 1799 г. сър Хъмфри Дейви предлага да се използва азотен оксид като упойка, а 25 години по-късно д-р Хенри Хикман прилага въглероден диоксид.
Още през 1540 г. Парацелз описва как етера влияе на животни, но първата му употреба за обща анестезия при хора е през 1842 г. от д-р Лонг. Четири години по-късно се провежда публична демонстрация от д-р Уилям Мортън в Бостън на етерна анестезия при пациент.
Оттук-нататък нищо не може да спре използването на медицинска упойка при операция и предстои само нейното усъвършенстване. Голямото откритие е силно приветствано и предизвиква истински фурор, защото специалисти и пациенти разбират, че се слага край на страшните мъки по време на интервенциите. Разпространяването на новината става много по-бавно, отколкото днес - чрез писма, пътуващи с дилижанси и кораби, но дори и след месеци, всички научават за новия метод и започват да го прилагат. Последва облекчаване на болката чрез етер в Англия, след това в Шотландия, първата упойка е факт и в Австралия през лятото на 1847 г.
Пътят вече е начертан и отворен за нови и все по-нови видове упойки. През 1847 г. проф. Джеймс Йънг Симпсън от Единбург използва хлороформ за първи път. Оказва се, че това вещество е по-токсично от етера и трябва да се внимава с него. Проф. Симпсън описва и първата смърт през 1848 г. след употребата му върху младо момиче, което получава сърдечна недостатъчност. Налице са вече и усложнения вследствие прилагането на анестезия и различни лекари започват да анализират и проучват как влияят упойките и какви проблеми могат да предизвикат.
Постепенно се появяват първата местна упойка - след синтезирането на кокаина от растението кока през 1860 г., първата спинална анестезия - през 1885 г. в Ню Йорк, първата епидурална упойка - през 1901 г.
Смята се, че съвременния период на анестезията започва през 60-те години на миналия век, когато стартират разработките на нови лекарства и на нови техники и оборудвания за наблюдение. За да се стигне днес до използването на компютърни технологии, микроелектроника и съобразена с всеки пациент анестезия.
Съдържание
Популярни стоматологични упойки от миналото
Научете повече за някои популярни стоматологични упойки от миналото.
Въвеждане на заземителни устройства за безопасна употреба на запалимите упойки
Научете повече въвеждането на заземителни устройства за безопасна употреба на запалимите упойки.
Употреба на юкаина като локален анестетик
Научете повече за употребата на юкаина като локален анестетик.
Употреба на сомноформ в анестезиологията
Научете някои факти за състава на сомноформа и появата му в анестезиологията.
Поява на стоваина на фармацевтичния пазар
Научете повече за появана на стоваина на фармацевтичния пазар.
Популярни локални аналгетици от миналото
Научете повече на локалните аналгетици,които са били популярни в миналото.
- История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици
- Връчване на първия Хикманов медал за принос в анестезиологията през 1931 година
- Халотан: първият невзривоопасен анестетик
- От витриола до акупунктурата – ключови събития, описващи приложението на анестезията в медицинската история
Продукти свързани със СТАТИЯТА
МАГИЧЕСКАТА ШАТРА - СКАЗАНИЯ ОТ ШАТРИТЕ НА ЧЕРНОКРАКИТЕ - ДЖОРДЖ БЪРД ГРИНЕЛ
МАДАРО - МОГИЛСКОТО ПЛАТО - КАРЕЛ ШКОРПИЛ - ШАМБАЛА
СПОМЕНЪ ОТЪ ПЛОВДИВЪ - ДИМИТЪР РАЙЧЕВ - ХЕРМЕС
СТАРИ ПЪТУВАНИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ - ИВАН Д. ШИШМАНОВ - ШАМБАЛА
ПОХИТЕНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БОГОМИЛИТЕ - ХРИСТО БУКОВСКИ - СИЕЛА
КОЛЕКЦИОНЕР НА ЛЮБОВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ - АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- Употреба на кокаина като анестетик
- Райският газ: от наркотик на лордовете, до употребата му като анестетик в стоматологията
- Етил хлоридът като упойка
- Военна употреба на етера и хлороформа през 19 век
- Употреба на курарето като мускулен релаксант
- Популярни локални аналгетици от миналото
- История на новокаина
- Употреба на етерова анестезия през 1847 година
- Халотан: първият невзривоопасен анестетик
- Роля на опиума като упойка
Коментари към История на упойките в медицинската наука