Начало История на медицината Противоречие относно действието на ацетилсалициловата киселина, датиращо от 80-те години на 20 век

Противоречие относно действието на ацетилсалициловата киселина, датиращо от 80-те години на 20 век

От 1980г.

Противоречие относно действието на ацетилсалициловата киселина, датиращо от 80-те години на 20 век - изображение

Шокиращото откритие на професорът по фармакология Джон Вейн относно потискането на простагландиновия синтез обяснява наистина голяма част от начина на действие на ацетилсалициловата киселина (АСК), но много от учените междувременно предполагали, че това е само върхът на айсберга. Вероятно АСК има разнообразни други действия върху човешкия организъм, които нямали нищо общо с простагландините. Учените трескаво продължили с изследванията, за да изтръгнат и последните тайни на екстракта от брезова кора и да попаднат на следата на новите й медицински приложения.

Един от тези учени е бил д-р Джерард Вайсман, който усърдно се е заел в една от лабораториите на Нюйоркския университет да отрече някои от тезите на Джон Вейн: за разлика от сър Джон той не е вярвал, че простагландините са „виновни” за всичко. Една част от механизма на действие на АСК според Вайсман можело все още да се обясни с потиснатия простагландинов синтез – например противоболковото и температуропонижаващото действие. Но що се отнася до приложението на АСК при възпалителните реакции, Вайсман не бил така уверен, че този ефект действително също е свързан с потискането на простагландиновото производство.

За ефективно противодействие на възпалителните ревматични болки е било необходимо да се приемат именно по-високи дози (3 до 4 грама или дори повече), отколкото за потискането на треската или болките. Това означава: дозата, която предотвратява образуването на болко- и температуроповишаващи простагландини, далеч не е в състояние да потисне възпалителните процеси в нашето тяло. Затова Вайсман счита, че при потискане на възпалението вземат участие други, още неизвестни механизми на действие на АСК.

В действителност през 80-те години на 20 век той е открил, че АСК не потиска само простагландиновия синтез, а инактивира и определени бели кръвни клетки, които имат важна роля в първите стадии на възникване на възпалителните процеси. Тези кръвни клетки се наричат „неутрофилни левкоцити” и са сами по себе си ефективна съставна част на нашия имунитет: те съставляват, така да се каже „първата защитна линия” на тялото ни срещу проникнали чужди организми като вируси, бактерии или гъбички.

Но понеже те са в контакт с определени вещества, които отключват възпалителната реакция, скоро се превръщат в съдбоносни злосторници: защото те се прикрепват едни към други или се прикрепват към стените на кръвоносните съдове и освобождават ензими, които атакуват и разрушават собствените тъкани.

Затова те играят важна роля при автоимунните заболявания. Например при ревматоидния артрит, често наричан хроничен полиартрит, защото по правило едновременно се засягат много стави. Това е тежко ревматично заболяване, при което ставите и околните тъкани биват бавно разрушавани. В крайния стадий ставите се втвърдяват и обезформят, което води до все по-силно ограничаване в движенията.

Ако неутрофилните левкоцити не се слепят или не се отложат по стените на съдовете, те не освобождават и разрушителни ензими. Тук според Вайсман се задейства механизмът на АСК: тя предотвратява слепването на тези бели кръвни клетки, така че те не могат да предизвикат възпаление.

Ясно е, че за да се обезвредят тези клетки, трябва да се приложи по-висока доза на АСК, отколкото за потискане на простагландиновия синтез.

Действително при клинични опити било установено, че при участници в експериментите  АСК-подобни медикаменти намалявали склонността на неутрофилните левкоцити към слепване. Поради това твърдението на Джон Вейн не е издържано, че потискането на простагландиновия синтез е в основата на всички механизми на действие.

"Имам сериозното подозрение, че и в бъдеще още доста време ще се сражаваме с аспирина" – казал Джералд Вайсман – с други думи: темата "АСК" още съвсем не е изчерпана, следвало да се проведат още много изследвания. Познанията на Вайсман дали право на неговата теория за неутрофилните левкоцити: впоследствие той неговите колеги са открили специфичен рецептор на неутрофилите, към който се прикрепя аспиринът. Това е доказателство, че АСК действа не само върху простагландините, но и върху неутрофилните левкоцити.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "Aspirin - лекарството на века", проф. д-р Карлхайнц Шмит, Марион Цербст, ИК "Емас", София, 2001 година

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноЗдравни съветиСнимкиНовиниЛеченияАлтернативна медицинаРецептиЛайфстайлБотаника