Развитие на аспирина от 1763 до 1853 година

Британското кралско дружество е английският аналог на Българската академия на науките. Институцията е създадена през 1805 година и първоначално се нарича "Medical and Chirurgical Society of London".
Благодарение на Едуард VII "Royal Medical and Chirurgical Society of London" променя името си на Кралско дружество по медицина ("The Royal Society of Medicine").

През 1763 година английската институция публикува доклад с подробна информация, касаеща експерименти, свързани с употребата на изсушени върбови кора при лечение на треска. Те са проведени от Едуард Стоун, който е викарий в Чипинг Нортън, Оксфордшър.

През 1828 година Йозеф Бюхнер, професор по фармация мюнхенския университет, успява да извлече активната съставка във върбовите кори, получавайки жълти кристали с горчив вкус, които нарича салицин. Две години по-късно, салицин бива извлечен и от растението блатен тъжник. Синтезът е извършен от швейцарския фармацевт Йохан Пагенстечер, а по-късно и от немския учен Карл Якоб Лювик.

През 1853 година химичната структура на салициловата киселина бива определена от Чарлз Фредерик Герхард и синтезира по химически път ацетилсалициловата киселина.

Статията е част от историята на:

• История на аспирина