Начало История на медицината Синтезиране на салицилова киселина като основна суровина за аспирин през 1828 година

Синтезиране на салицилова киселина като основна суровина за аспирин през 1828 година

От 1828г.

Синтезиране на салицилова киселина като основна суровина за аспирин през 1828 година - изображение

Още древните египтяни са знаели, че листата и корите на бялата върба служат изключително добре за потискане на болката. По-късно било установено, че и трескавите състояния могат да се лекуват с тези средства.
Но истинското начало на белите таблетки с надпис „Аспирин” е положено преди около 150 години, когато в една от лабораториите на компания „Bayer & Co” във Вупертал д-р Феликс Хофман създава ацетилсалициловата киселина. Оттогава ацетилсалициловата киселина (АСК) се е превърнала в една от най-ефективните активни съставки против треска, болка, простуда, инсулт сърдечен инфаркт, флеботромбози.

В съвремието борбата с острата болка не може да се причисли към нерешимите проблеми на медицинската наука. Въпреки това, ако се разгледа подробно историята на лечението на ноцицептивната болка, би станало ясно колко е дълъг процесът на изграждане на ефективни лекарствени методи за лечението й.

Хората от каменната епоха са възприемали болката като демон, загнездил се в черепа. Третирането изглеждало логично: пробивали дупка в черепа на болния, за да излезе лошият дух. И явно тази процедура била успешна от време на време, защото съществуват находки на черепи от преди новата ера (10 000 г.пр.Хр.), които носят следи от подобни трепанации. Пациентите някакси преживявали това изтезание и преживявали още известно време, така че раната да зарасне. Праисторическите пациенти дължали освобождаването от болковото усещане на сугестивната мощ на своите магьосници, а не на техните хирургични умения.

Третирането на болката при египтяните и гърците се основавало също на магическата сила, но същевременно и на употребата на растения, съдържащи алкалоиди. Тъкмо египтяните използвали корите на върбата за потискане на болката. Гърците и римляните варели кората на върбата (Salix alba), с която повлиявали болките.
През седемнадесети век се опитвали да потискат болката с упойващи средства: вино, спирт, в големи количества или опиум прогонвали бързо и сигурно зъбобола и главоболието. На разположение на лечителите от онова време били доста съмнителни средства: гарванови изпражнения, престояла урина, ситно накълцани охлюви. Но отново и отново в литературата можело да се проследи присъствието на върбовата кора.

През 1763 година английският пастор Едуард Стоун от Шипинг – Нортън в Оксфордшир докладва на президента на реномираната Научна общност на Великобритания за своите опити да лекува пациенти с треска с екстракт от върбова кора (Cortex Salicis): „Има едно английско дърво, чиято кора, както установих от своя опит, има силно противовъзпалително действие. Тя е пригодна също и за лечение на  трескави състояния.” Тази вест не била приета като сензация, защото за повлияване на болката и треската по време се предпочитал екстрактът от хининова кора, който се внасял от Перу. Стоун обаче, без да знае, открил, че салицилатът – солта на салициловата киселина – имал способността да отстранява треска, болка и съпътстващите симптоми на редица заболявания. Това не било съвсем ново откритие, понеже способността на върбовата кора да потиска болката и треската отдавна принадлежала на достиженията на народната медицина.

Изминало още доста време, докато пред 1828 година мюнхенският професор Йохан Андреас Бюхнер извлякъл жълта кристална маса от върбовата кора и я нарекъл с името Салицин. Не след дълго други химици скоро се отдало да облагородят тази субстанция. Така фармацевтът Е. Мерк от Дармщат успял след около 5 години да получи чиста салицилова киселина, която при това била по-евтина от дотогавашния екстракт от върбова кора. Окончателното име на съединението било дадено за пръв път през 1838 година от химика Рафаеле Пирия от Пиза, който работел в Париж: „L’acide salicyligue”, салицилова киселина.

Професорът по химия Херман Колбе от Марбург разгадал през 1859 година структурата на салициловата киселина и изобретил как да я синтезира от фенол, въглероден диоксид и натриева основа. Той подтикнал своя ученик Фридрих фон Хайден да построи голяма фабрика в Раделбойл до Дрезден, за да произвежда салицилова киселина в големи количества. Фабриката заработила през 1874 година.

Този индустриален продукт бил доста по-евтин от предишната салицилова киселина, която се добивала от върбовите кори. Прахът струвал само 10 талера за килограм, докато производството на същото количество от екстракт от върбова кора струвал 10 пъти по-скъпо. За клиничното приложение на салициловата киселина това преимущество било много важно. Този продукт бил използван за обработка на рани и срещу пристъпи на ставен ревматизъм подобно на карболовата киселина, която се използвала като антисептичен разтвор при хирургична намеса. След като станало възможно синтетичното производство на салициловата киселина, тя се превърнала в едно от най-популярните средства, заедно с морфина и канабиса, за потискане на болката и треската. Салициловата киселина станала дори първостепенно лекарство срещу ревматичната треска и хроничния полиартрит.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "Aspirin - лекарството на века", проф. д-р Карлхайнц Шмит, Марион Цербст, ИК "Емас", София, 2001 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Здравни съветиЛюбопитноСнимкиЛеченияАлтернативна медицинаНовиниРецептиБотаникаЛайфстайлНаправления в медицинатаКомпании и организацииСпортЛичностиОткритияГеография