Начало История на медицината Терапията против температура – от върбовата кора до аспирина

Терапията против температура – от върбовата кора до аспирина

От -323г.

Терапията против температура – от върбовата кора до аспирина - изображение

Въпросът къде и как е създадена терапията, бореща се със симптомите на треската и високата температура, не е изяснен от историци и изследователи. Известно е обаче, че около 323 г. пр. н.е. Александър Велики се разболява от треска, която заплашва живота му. Вавилонските лечители, които се грижат за него, му препоръчват да взема хладни вани, за да облекчи състоянието си. Съветът им вероятно е стандартен метод за облекчаване на тези състояния.

По всичко личи, че и борбата чрез лекарства със симптомите на треската присъства в човешката история от древни времена. За този факт свидетелстват древни артефакти. Сред тях са 62 шумерски каменни плочи, които описват терапевтичната употреба на върбови листа за възпалителни ревматични заболявания.

Древноегипетският Еберс папирус (датира от около 1500 г. пр.н.е.) потвърждава, че Народът на фараоните също е наясно, че листата на растението могат да се борят с висока температура. Жреците-лечители ги използват и за третиране на различни възпалителни заболявания. Според текста на древния документ, когато: "раната е възпалена ... и гореща, краищата й са зачервени, човекът е с повишена температура… трябва да се приготвят охлаждащи вещества, за да се облекчи треската – ползват се върбови листа…." 

Вероятно и Хипократ е повлиян от древноегипетската медицинска доктрина, защото той също препоръчва употребата на екстракти от кората на лечебното растение за облекчаване на родилните болки и понижаване на температурата. Екстрактите от мирта, върба и други растения, богати на салицилова киселина, са сред популярните лекарства.

Жителите на Древен Рим, Китай, индианците, както и южноафриканците от племето Кой също разчитат на свойствата на растенията за облекчаване на болка и треска.  

  • Африканското племе „Кой” (изписвано е и като Койкой) е част от етническата група Койсан, населяваща югоизточната част на континента. Когато през 1652 г. първите бели заселници пристигат в непознатите земи, койкой живеят и се занимават от хиляди години със земеделие в района на нос Добра надежда.

И в миналото, и сега колонизаторите наричат (в разговорната си реч) африканския народ с името хотентоти. Това нарицателно се счита за "обидно" според Оксфордския речник на Южноафриканския английски език. Думата "хотентот" (hottentot) на холандския диалект, говорен от колонизаторите, значи "заекващ" . Белите завоеватели използват и думата "стотерар" ("stotteraar"), за да опишат характерните цъкащи звуци, използвани в езика на африканското племе.

Първото научно описание на терапевтично приложение на противотемпературни растителни екстракти е дело на английски духовник, когото наричат Преподобният Едуард Стоун. През 1763 г. той изпраща писмо до Кралското лондонско общество, в което е описано успешно лечение на треска с екстракт от върбови кори. Англичанинът е застъпник на "доктрината за предписанията". Тя датира от времето на Диоскорид и Гален. Гласи, че терапевтичните растения, приличащи на различни части от тялото, могат да бъдат използвани от билкарите за лечение на заболявания, които ги засягат. Ботаници като Уилям Коус пък тълкуват доктрината теологически - Бог би иска да покаже на хората кои растения са полезни за облекчаването на определени болести.

  • През 1829 г. френският фармацевт Анри Леру за пръв път изолира салицина в чиста форма от бяла върба (salix alba) и демонстрира антипиретичното му свойство. Девет години по-късно, италианският химик Рафаеле Пириа хидролизира веществото до салицилов алкохол, който след допълнителна химическа обработка води до синтез на салицилова киселина.
  • През 1874 г. шотландският лекар Томас Маклагън прави опит, който се счита за първото официално клинично изпитване на салицина. Медикът дава на пациент рецепта за лечение на ревматична треска. Треската, болката и възпалението на пациента намаляват, като по този начин се потвърждава антипиретичният ефект на салицилатите, както и техните аналгетични и противовъзпалителни ефекти.

Същата година двама германци, Колбе и Лойтеман, усъвършенстват процедурата за синтез на салициловата киселина, предназначена за търговска употреба. Херман Колбе открива каква е химическата структура на салициловата киселина, която за пръв път е синтезирана почти 20 години по-рано (през 1859 г.), докато германецът, който е професор по химия, преподава в университета Марбург. Лойтеман прави възможно производството на салицилова киселина в индустриален мащаб, като спестява около една десета от разходите за извличане на активното вещество на върбовата кора.

За относително кратък период от време натриевият салицилат (търговската форма на салициловата киселина) става популярен и се използва за лечението на различни възпалителни състояния (ревматична треска, ревматоиден артрит, подагра). За съжаление съединението има редица неприятни странични ефекти, най-леките от които са стомашните неразположения и неприятния вкус на веществото. Поради тези причини много пациенти откриват, че лекарството няма как да се приема.

Феликс Хофман е химик, част от екипа на компания "Friedrich Bayer and Co." в Елберфелд, Германия. По това време "Bayer" основно се занимава с разработване на текстилни багрила. Въпреки това дружеството постепенно започва да се стреми да оползотворява и страничните продукти, които се получават при производството. Компанията проучва фармакологичните им свойства. Хофман е един от многото талантливи химици, които помагат за създаването и старта на фармацевтичната програма на Байер. Германецът е мотивиран и от лични причини - баща му страда от артрит. Феликс съсредоточава вниманието си върху салициловата киселина. Той се надява да получи нейно производно с по-приятен вкус, с което да облекчи страданието на баща си. През август 1897 г. химикът постига успех - успява да получи ацетилсалицилова киселина чрез химичното ацетилиране на фенолната част на салициловата киселина, за да произведе ацетилсалицилова киселина (може да видите химичните им формули на снимката по-долу).

15 години по-рано друг химик също синтезира това съединение. Чарлз Фредерик Герхард постига синтеза, но съединението е в непречистен вид, което го прави нестабилно и нечисто. Това е и причината неговата ацетилсалицилова киселина да не успее да привлече внимание.  

Преди 1971 година се знае малко за механизмите, по които лекарства като аспирина оказват противотемпературни и противовъзпалителни ефекти. Ранните теории предполагат, че тези медикаменти действат чрез "стабилизиране" на клетъчните мембрани или чрез потискане на функцията на определени ензими, които имат свойството да разтварят белтъците. Те се наричат протеази, а функцията им играе роля във възпалителния процес. В крайна сметка, изследванията на механизма на действие на аспириновите лекарства се фокусира върху ефектите им върху процес, наречен синтез на простагландини. 

Любопитен факт – простагландините са вещества-посредници (тъканни хормони), допринасящи за появата на болка, възпаление, висока температура, регулират на разширяването и свиването на кръвоносните съдове, активността на тромбоцитите, отговарят за овулацията.

В серия от експерименти, проведени в края на 60-те и началото на 70-те години професорът по фармакология Джон Вейн доказва, че аспириновите лекарства ограничават образуването на простагландини и така регулират гореспоменатите им ефекти. За това откритие той получава Нобелова награда за медицина през 1982 година.

По-късно учените се справят с разработването на нови лекарства, които се борят с възпалението и високата температура и нямат токсичността на лекарствата, подобни на аспирина. Времето ще покаже дали тези медикаменти ще имат влияние в историята на антипиретичната терапия.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: https://academic.oup.com/cid/article/31/Supplement_5/S154/332580?searchresult=1

Снимка: http://blog.sermo.com/2015/07/21/aspirin-cancer-barking-right-tree/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияНовиниСнимкиФизиологияЛюбопитноБотаникаЗдравни съветиАлт. медицинаЛеченияВидеоРецептиЛайфстайл