Начало История на медицината Холерна епидемия в Африка

Холерна епидемия в Африка

От 1950г.

Холерна епидемия в Африка - изображение

Майрън Ехенбърг е бивш ръководител на катедра "История" в университета "McGill University", където в този момент е почетен професор. Преподавателят е бивш главен редактор на канадския вестник "Journal of African Studies", а преди това е служил като президент на Канадската асоциация по африканистика. Във време на холера в Африка, Ехенбърг проследява как в рамките на 1 век заболяването успява да се превърне в бич за африканското население.

Ученият представя в своята творба "Африка по време на холера" кратък исторически преглед, изобразяващ евентуалния триумф над холерата в голяма част от света. Този триумф се пресъздава като във вид на технологично завоевание. Първата част на книгата е посветена на шестте огромни холерни пандемии и оценява последствията от тях върху Африка преди 1950 година. Оценката включва и някои по-малко известни аспекти от историята на холерата, като работата на Джеймс Кристис в Занзибар и политическите последици от холерните огнища в Тунис.

Втората част, която разказва за седмата холерна пандемия започва с преглед на напредъка на медицината, който е подпомогнал за овладяването на сложната ситуация. Разделът за съжаление включва и някои научни неточности, най-вече свързани с биологията на клетките Vibrio cholerae. Ехенбърг демонстрира чрез илюстрации неспособността на населението да си набави питейна вода и липсата канализация до повечето от жителите на Африка. Този факт способства разпространението на заразата и множеството смъртни случаи. Ученият скицира портрети на неуспехите от страна африканските страни, имащи различна история и управленските проблеми, илюстриращи фрапиращи инфраструктурни пречки, които са дали възможност на холерата да се разпространи в днешна Ангола, Южна Африка, Сенегал и Зимбабве.

Книгата подчертава успеха на терапията с орална рехидратация при холера и безполезните мерки, касаещи стратегиите за лечение с антимикробни медикаменти поради високата лекарствена резистентност. Ехенбърг загатва за добрите възможности за ваксинация, но подчертава, че медицинската манипулация не може да е се превръща в заместител на водоснабдяването и канализацията. За съжаление, ваксините често са представени по начин, който внушава на хората представата, че слабостите на превантивните средства са сходни с тези на антимикробните лекарства, пропуска се да се спомене за потенциала им да се справят с холерните огнища, почти веднага след появата им.

За съжаление най-убедителните аргументи за употребата на ваксините като превантивен метод за борба с холерата в Африка биват публикувани, едва след като книгата на Ехенбърг е публикувана. Въпреки това, авторът получава множество похвали за въздействието на основното послание на книгата, че липсата на питейна вода и санитарни условия са основните фактори, които в други държави елиминират холерните епидемии.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://wwwnc.cdc.gov/eid/article/18/2/11-1535_article

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛеченияНовиниМедицински изследванияЛюбопитноНормативни актовеАлтернативна медицинаЗдравни съветиКлинични пътекиБотаникаОрганизацииМикробиологияСнимкиЛайфстайлПсихологияСпециалистиДиетиХранене при...Социални грижиИнтервютаТестовеЗаведенияАнкети