Айда Скъдър и приносът й за развитието на медицината в Индия

От 1878г. до 1950г.

През 90-те години на 19-ти век в Индия, още преди да вземе решение да се посвети окончателно на медицината, Айда Скъдър присъствала на изключително драматично събитие. Една вечер американката била извикана да присъства на ражданията на три жени, мъжете на които отказвали да допуснат при съпругите си медицински специалист от мъжки пол. Тъй като жена лекар така и не се появила, майките починали, а Скъдър стояла безпомощно отстрани, без да знае как да реагира. Тогава именно бил моментът, в който Айда видяла себе си в ролята на лечител и побързала да реализира решението си.

Чудите се как американската дама се озовала на индийска земя? Ето го и отговора – момичето било от семейство на няколко поколения мисионери, като въпросната традиция била поставена още от дядо й и баба й по бащина линия. През 1878-ма в южна Индия избухнала епидемия от холера и, заедно с родителите и братята и сестрите си, Скъдър се прибрала в страната си. Майка й и баща й обаче не се задържали дълго време у дома и отново заминали за другата си "родина", поверявайки 13-годишната си дъщеря на грижата на леля й и чичо й.

Когато през 1887-ма последните също заминали за мисия в Азия, Айда се почувствала много самотна. Приета в семинарията "Нортфийлд", Масачузест, младата жена посещавала училище в период от няколко години, но през 1890-та тя трябвало да прекъсне обучението си, за да замине отново за Индия, за да се грижи за болната си майка. Точно по това време девойката съвсем не била "за" мисионерския живот. Мнението й обаче коренно се променило след като станала свидетел на описания по-горе случай.

Така, когато през 1895-та се прибрала в САЩ, Айда постъпила в женския медицински колеж в Пенсилвания. Последната година от медицинското й обучение (1899-та) приключила в "Cornell University Weill Medical College". Веднага след дипломирането си, Скъдър стартирала активно събиране на средства за основаване на болница във Велор, Индия. На следващата година, заедно със съученичката си Ани Хейнкок от семинарията, Айда заминала за екзотичната страна. Веднага след пристигането й, баща й починал, а неговите пациенти станали пациенти на дъщеря му. Със събраните в Америка пари инициативната дама организирала строежа на малка болница, която отворила врати през 1902-ра. През следващите повече от две десетилетия единственият хирург в лечебното заведение била Айда Скъдър, която работила неуморно, 24 часа в денонощието. Лекарката успяла да основе и крайпътен диспансер за онези болни, които нямали физическата възможност да стигнат до града. Благодарение на усилията на жената, било поставено началото и на туберкулозен център. По време на своите многобройни пътувания американката изнасяла лекции и отговаряла на различни въпроси, свързани с грижата за здравето.

През 1909-та в създадената от нея болница Айда започнала да обучава медицински сестри от индийски произход, а следващата й голяма амбиция била формирането на образователно звено за тренинг на медици, което се оказало не особено лесна задача. За целите на начинанието, тя се постарала да си осигури международна подкрепа от различни организации, както и от местното индийско управление. В крайна сметка, и с помощта на близката си приятелка Гертруд Дод, доктор Скъдър реализирала мечтата си и през 1918г. било основано индийското женско училище "Union Mission Medical School for Women". Въпреки че в края на 40-те години на миналия век институцията за малко да бъде затворена, изправена пред финансови и други трудности, тя продължила да съществува. До 1950-та същата била присъединена към университета в Мадрас, а малко след това последвало и пенсионирането на доктор Скъдър. Тя била щастлива да види, че от миниатюрна организация "Union Mission Medical School for Women" се превърнала в център, събиращ млади и нахъсани индийски лекари.

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че по време на кариерата си американката била награждавана многократно за своята работа и била пример за подражание на много свои колеги.