Алис Бенет и приносът й в борбата срещу психичните разстройства

От 1851г. до 1890г.

Американката Алис Бенет се прочула с безспорния си принос за усъвършенстването на методите за третиране на пациенти от женски пол, страдащи от психични заболявания. Лекарката се превърнала в пионер в прилагането на т. нар. трудова терапия в лечението на този тип разстройства отвъд Океана, а през 1880 година тя станала първата жена, получила диплома по медицина от Пенсилванския университет.  

Алис, която била родена през 1851 година в Рентъм (Масачузетс), била най-малката дъщеря (от общо шест дечица) на Лидия Хейдън и Исак Франсис Бенет. След четиригодишното си обучение в родния си град, момичето постъпило в женския медицински колеж на Пенсилванския университет във Филаделфия. В интерес на историческата достоверност, това била първата образователна институция в света, която предоставяла възможност за медицинско обучение и квалификация за жени. След като се дипломирала успешно през 1876-та, Бенет работила известно време в диспансер, намиращ се в покрайнините на Филаделфия, а в края на същата година тя била назначена да преподава анатомия в гореспоменатия колеж. През следващите четири години интелигентната дама практикувала като медик и, едновременно с това, преподавала. През 1880-та Алис била назначена за ръководител на току-що създадената лечебна институция за душевно болни в Нористаун - "State Hospital for the Insane". За пръв път в историята на медицината на щата Пенсилвания жена оглавила подобен ръководен пост.

Припомняме ви, че през 19-ти век хората с психични нарушения получавали твърде "скромно" (да не кажем – никакво) внимание от страна на представителите на медицинската гилдия не само в САЩ, но и в световен мащаб. Голяма част от пациентите били завързвани и оставяни да стоят така с часове, което се приемало като интегрална част от лечебния процес, но в действителност често довеждало до трайно физическо обездвижване. В своята болница Бенет не позволявала случването на подобни антихуманни терапии. Американката била на мнение, че тези практики били абсолютно неефективни и твърдяла, че единственото, което постигат, е да предизвикат гнева и възмущението на болните. Алис предположила правилно, че ако енергията на пациентите бъде насочена във физическа дейност, това може да благоприятства процеса по възстановяването им. Затова доктор Бенет инициирала организирането на курсове по музика, рисуване и различни работилнички в болницата в Нористаун. Впоследствие и други американски заведения започнали да ги прилагат и резултатите не закъснели.  

През 1890-та Алис била избрана за президент на медицинската общност в окръг Монтгомъри, в Пенсилвания, и станала първата представителка от женски пол, оглавила този висок пост. Тя била почетен член на Американската медицинска аосциация, както и на неврологичната общност във Филаделфия. След 16 години като директор на "State Hospital for the Insane", американката се върнала в родния си град и се посветила на частна медицинска практика.

Тя определено била една от жените, оставили съществен отпечатък върху историята на медицината отвъд Океана.