"Wound Man": емблематичният хирургически труд от 15 век, 1 част

От 1420г.

Емблематичната художествена творба "Раненият човек" ("Wound Man") може да се приеме като пример за стойностно средновековно европейско изображение, което включва в себе си хирургически текст.

Загледан невъзмутимо от своята страница, средновековният човек очевидно е трябвало да понесе множеството рани, "нанесени" му от неговия художник. Кожата му е покрита с порезни и прободни кървящи рани и лезии с различни размери (очевидно гореспоменатият художник е имал любопитна представа за понятието игленик).

От илюстрацията на хирургическата творба може да се види, че кама пронизва едната страна на човека, а през прозрачния му гръден кош, откриваме, че върхът на оръжието буквално пробива сърцето му. Бедрата на "Ранения човек" са пронизани със стрели, а неговият врат, подмишници, както и слабинната област са поразени от бубони (подути лимфни възли), предполагащи заразяване с чума. Пищялите и краката са покрити с белези от шарка, разкъсвания и драскотини, а мъжът е нападнат от куче, змия и скорпион. На лакътя се виждат пчелни ужилвания, а за малката жаба в стомаха - няма дори да говорим (изглежда горкият човек въобще не е имал добър ден).

Шегата настрана – посланието, което ценната средновековна хирургическа творба отправя към читателите си е доста въздействащо. Въпреки ужасните наранявания, художникът е нарисувал жив Ранения човек, а целта му не е била да изплаши четящите, а да им внуши, че именно Средновековието ще епохата, в която медицината ще разполага с нови лекарства, с които да се третират нарисуваните заболявания и състояния.

Най-ранните версии на изображението се появяват в началото на 15-ти век (около 1420 година) в учебниците по хирургия, особено в трудовете на вюрцбургския хирург Ортолф фон Байерланд. Рисунката "придружавала" и текста на труда "Wundarznei" ( "Хирургия").

Изображението "Раненият човек" не само е било доста удобен начин за средновековните лекари да направляват своите текстове, то представяло и схематичното разположение на точките, които се ползвали за кръвопускане.

Към част 2 >>> тук