Ал Капоне е един от първите хора, лекувани от сифилис с пеницилин

От 1928г. до 1946г.

Плесента е ползвана като билка още в Древен Египет, но започва да се използва в съвременната медицина чак през 1928-ма година, когато Александър Флеминг открива веществото пеницилин. За съжаление биологът не разполага с финансови средства и не успява да популяризира откритието си. Едва в края на 30-те години плесента Penicillium chrysogenum навлиза в аптеките като медикамент, борещ се с вирусните инфекции.

По същото време в Чикаго живее една също толкова известна историческа фигура - знаменитият гангстер Ал Капоне. Мафиотът пристига в Америка през 1920-та година и още с пристигането си успява да се забърка в организираната престъпност. Първата му работа е в бардака на местен магнат със съмнително име. Капоне не само успява да върши задълженията си изрядно, но и се възползва многократно от „плюсовете“ на публичния дом. Предполага се, че именно тогава легендарният бандит се заразява с коварната болест сифилис.

Ал Капоне успява да достигне до най-високите стъпала на чикагската мафия през втората половина на 20-те години на 20-ти век. Находчивият престъпник успява да премахне конкуренцията си, подкупвайки местните власти. Затова когато неговите подчинени взривяват или разстрелват членовете на други картели, полицията гледа настрани, а вестниците пишат за „инциденти“ и „злополуки“.

През 30-те години на 20-ти век Ал Капоне става толкова богат и известен, че започва да се държи като местна звезда. Минувачите по улиците на Чикаго разпознават отдалече луксозните му автомобили. Самият той винаги е облечен в скъп костюм и готов да пръска парите си за всевъзможни каузи и прищевки. Това принуждава федералните власти да поемат случая и скоро култовият гангстер е задържан и осъден на 11 години лишаване от свобода. Единственото престъпление, за което Съдът успява да събере доказателства, е укриване на данъци.

Именно в затвора Ал Капоне започва да проявява първите по-сериозни признаци на сифилис в напреднала фаза. През 1939-та година мозъкът му е толкова засегнат, че бившият мафиот започва да получава епилептични пристъпи, както и да изпада в състояние на постоянна дезориентация, подобно на деменция.

Съпругата на Капоне - Мей - успява да издейства освобождаването на бившия мафиот от затвора, заради постоянно влошаващото му се здраве. През 1939-та година той е пуснат на свобода. Официалната причина за това е „доброто поведение на затворника“. Веднага щом Ал Капоне стъпва в дома си, за него започва да се грижи един от водещите експерти в борбата със сифилиса - лекарят Джоузеф Мур. През 1942-ра медикът осъзнава колко напреднало е заболяването и решава да изпробва нещо различно от конвенционалното лечение. Той изписва на пациента си един от най-силните медикаменти на тогавашния пазар - Пеницилин.

Пеницилинът е синтезиран като лекарствено вещество едва през 1941-ва година. Преди това церителната плесен е продавана в кутийки и няма толкова силен ефект. Учените от университета в Харвард успяват да засекат коя част от мухъла е активната съставка и извличат концентрат от нея. Новосинтезираното лекарство се оказва невероятно ефективно в борбата със заразните болести и веднага става част от аптечката на войниците в Американската армия.

За съжаление пеницилинът не успява да подейства на Ал Капоне, тъй като неговото заболяване е било в прекалено напреднала фаза. През 1942-ра година голяма част от мозъка му е необратимо повредена. Въпреки това бившият гангстер успява да поживее още няколко години. Малко преди емблематичният мафиот да почине през 1946-та, неговият лекар твърди, че пациентът му притежава умствения капацитет на 12-годишно момче.

Редактор: Георги Динев