Асикли Хоюк - култура на 11 000 години, която познава трепанацията

От -9000г. до -8000г.

Мала Азия е дом на едни от първите цивилизации в света. Полуостровът, намиращ се в пределите на днешна Турция, е заселен преди десетки хиляди години. Благоприятният климат на множеството долини, ждрела и плата в региона привлича древните ловци-събирачи, които постепенно култивират някои сортове ядливи растения и опитомяват диви животни.

Резултат от този процес са множество уникални селища, чиито руини са много по-стари от първата писменост и дори от обработването на метали. Някои от най-известните останки от такива цивилизации са Гьобекли Тепе, Чаталхьоюк и т.н. Те са невероятен пример за възникналите спонтанно земеделски общини, които успяват да се превърнат в градове със сложна инфраструктура и развита култура.

Една от по-малко известните подобни забележителности е Асикли Хоюк. Древното селище се намира в близост до град Аксарай, в централната част на Мала Азия. Макар да не е толкова популярно, мястото представлява обект на интерес за археолозите в продължение на повече от 30 години. Първите разкопки в местността започват през 1989-та година и продължават и до днес.

Археоложките експедиции в региона се ръководят от професор Михрибан Йозбашаран. Според него селището е невероятен пример за това как малко племе, издържащо се чрез лов и събиране на диви плодове и зеленчуци, може да уседне в плодородна територия и да започне да отглежда храната си и постепенно да променя заобикалящата го среда в своя полза.

Професорът е на мнение, че тази уседналост осигурява не само повече продоволствия за жителите на Асикли Хоюк, но и им дава шанс да специализират труда си, тоест - да открият професиите и занаятите. Именно затова малко след изграждането на перманентни жилища, около селището се появяват следи от миньорство, фермерство, търговия и дори медицина.

До Асикли Хоюк е намерен некропол, датиран към 8-мото хилядолетие преди Христа. След като скелетите са подложени на въглероден и химичен анализ, археолозите установяват, че средната продължителност на живота в неолитния град е около 55 години за мъжете и малко над 30 за жените. Учените си обясняват това с високата смъртност на родилки и новородени.

Интересно наблюдение относно древните погребения е, че няма никаква разлика в ритуалите и задгробните принадлежности на отделните индивиди. Археолозите смятат, че това е ясно доказателство за липса на класово разделение или управляваща каста. Подобни „свръх демократични“ общества са населявали големи части от Стария свят в продължение на хиляди години, но накрая са изместени от по-добре организираните градове, чиито жители са обединени под единно управление.

Някои от скелетите в гробището до Асикли Хоюк имат издълбани в черепите дупки със симетрични пропорции. Това означава, че издълбаните участъци не са дело на злополука или сражение, а белег за практикуване на трепанация. Трепанацията е една от най-древните хирургически процедури, при която в главата на болния се пробиват една или няколко дупчици. Подобно лечение се използва през цялата древност за третиране на възпаления, травми, психически заболявания и родилни дефекти.

За да може Асикли Хоюк да придобие по-широка популярност, турските власти се съгласяват да изградят реплика на селището. За целта не използват същите техники, използвани от хората в региона преди 11 000 години. Стените на едностайните къщи са направени от пръстени тухли и слама, покривите - от слама, измазана с кал. Интериорът на постройките се състои от правоъгълен тухлен нар, служещ за легло, керамични съдове и изработени от дърво, камък и обсидиан инструменти и предмети от бита.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи