Билката родиола - тайното оръжие на руските атлети през ХХ-ти век

От 1970г. до 1991г.

През 70-те години на 20-ти век учени от Съветския съюз са натоварени със задачата да открият естествен енергиен стимулант, който не оставя негативни последствия върху човешкия организъм. По това време производството на повдигащи химически вещества, които са безопасни за здравето, е твърде скъпо и рядко води до очаквания резултат. В търсенето на идеалния адаптоген биолозите започват да изследват билките, които сибирските племена ползват.

Съветският съюз се нуждае растение, което не само да повдига общия тонус на тялото, но също така да прави войниците по-издръжливи на натоварване и по-неподатливи на метеорологичните промени. За целта е създадена лаборатория в студените земи на изток от Урал, в която местните церове против умора започват да се тестват тайно върху доброволци. Изпробвани са ефектите от приемане на сибирски женшен и плодове от китайски лимонник, но резултатите не били особено задоволяващи. Нито едно от тези растения не осигурява на организма допълнителна издръжливост, както и не помага за справяне с последствията от неблагоприятния климат.

Тогава руските учени попадат на една местна билка, позната на населението на Северна Европа още от древността. Родиолата, известна още като златокорен, не само енергизира организма, но и помага на тялото да се възстанови от изтощението, породено от липса на сън, както и облекчава последствията от прекалени физически натоварвания. Съветските биолози остават впечатлени от ефекта на растението и го тестват не само върху войници, но и върху атлети и космонавти, завърнали се на земята.

Ученият Закир Рамазанов е един от главните ботаници, участвали в разработването на ефективен стимулант на базата на сибирската билка. След разпадането на Източния блок той заминава за САЩ. През 2004-та академикът споделя с писателката Патриша Гербарг спомените си за тестването на златокорена от руснаците. Той описва растението като „сукулент с жълти цветчета, който вирее само в Полярния кръг. Ако смачкаш корена му се разнася ухание, наподобяващо това на питомна роза. При приемане то стимулира, без да натоварва допълнително организма, след като ефектът отмине“.

Олимпийски атлети от всички дисциплини започват да тестват синтезирания екстракт от родиола. Повечето от тях твърдят, че отварата им помага да издържат на физическо натоварване по-лесно, а след това отпочиват по-бързо от обикновено. Най-голям ефект се наблюдава при спортистите, участващи в биатлонна надпревара. Те забелязват, че след дългото спускане със ски ръцете им са много по-стабилни от обикновено, което им помага да стрелят по-точно.

Предимството на златокорена пред стероидите е, че растението не е забранено и до днес от нито една спортна асоциация. Причината за това е, че за разлика от химическите стимуланти, родиолата не води до проблеми със сърцето, хормонален дисбаланс, както и до гинекомастия при мъжете.

Разбира се, ефектът на растението е и много по-слаб. Всъщност до днес се спори какво точно влияние оказва златокоренът на човешкото тяло. Тъй като в наши дни все повече хора се уповават на лечението с билки, вместо с конвенционална медицина, действието на сибирската билка е тествано върху няколко участника в експеримент в САЩ. За целта са избрани 18 човека в не особено добра форма, на които е казано, че ще трябва да карат колело 10 километра, за да се тества издръжливостта на средностатистическия американец. В питейната вода на половината е изсипан екстракт от родиола, а на другите - не. След като всички участници финишират, тези, които са пили от извлека, изпитват по-слаби признаци на изтощение от останалите доброволци.

За позитивния ефект на билката се застъпват много атлети, между които и американският спринтьор Карл Мецлър. Той твърди, че златокоренът му дава допълнителна енергия, а след маратон тялото му е не е толкова изморено.

В миналото родиолата се е ползвала от сибирските племена като стимулант за издръжливост. Ловците пиели отвара от сукулента, за да могат да бягат по-бързо след дивеча. Известно е още, че викингите приемали отвара от корена на билката преди битка, а инуитите приготвяли чай от цветовете и листата, тъй като и двете части на растението са богати на витамин С.

Повече за действието на родиолата, нейното разпространение и начини на употреба можете да научите тук.

По статията работи: Георги Динев