Влияние на екстракта от глухарче върху меланома

От 2000г.

Медицински проучвания твърдят, че екстрактът от корени на глухарче предизвиква апоптоза (клетъчна смърт) в човешките меланомни клетки, без да индуцира токсичност в нераковите клетки. Поради това лечението на хората с онкологични заболявания може да бъде подпомогнато значително от този екстракт, борещ се с резистентните на химиотерапия туморни клетки, а здравите да не бъдат подложени на токсично въздействие.

Меланомът (рак на кожата) е сред водещите видове онкологични заболявания, поразяващи най-вече юношите и младите хора. Ракът на кожата е пословично устойчив на химиотерапия, а начините на третиране на меланом са много ограничени. Разчита се основно на ранното откритие на заболяването, на хирургичната ексцизия на първичното място, както и на ограничената химиотерапия и имунотерапия, за да се овладее развитието на меланомните метастази. За съжаление, тези терапии са агресивни към организма, имат множество странични ефекти и ограничен успех.

Така изглежда меланом около фоликула на косъма (ядрата на митотичните клетки са оцветени в черно).

Глухарчето (Taraxacum Officinale) е билка, която се радва на изключителна популярност, въпреки че много хора го смятат за плевел. Историята на медицината е съхранила сведения за присъствието на растението във фармакопеите на много култури. Китайската традиционна медицина разчита на детоксикиращия ефект на глухарчето и го използва за лечение на нарушения в храносмилането, проблеми с женската полова система, както и за третирането на белодробни тумори (тези данни се потвърждават от издадения през 2008 година "International Journal of Oncology", а конкретната глава от него е със заглавие "Evaluation of aqueous extracts of Taraxacum officinale on growth and invasion of breast and prostate cancer cells").

Традиционни близкоизточни билкови лекарства, съдържащи глухарчета, се използват при проблеми с далака и черния дроб, а американските индианци лекуват стомашни неразположения и бъбречни заболявания с растението. Билката е позната на индианските племена, живеещи на изток, още от 16 век. Те използват глухарчето като диуретик, чернодробен стимулант и при хронични кожни заболявания (за тези факти свидетелства книгата "Indian Herbal Remedies", издадена през 2004 година и „An Ayurvedic Guide to Herbal Medicine”, написан през 1988 година).

Ползите от корена на глухарчето при лечение на меланома

Корените на лечебното растение с жълти цветове са източник на тритерпени и стероиди. Д-р К. Хата (един от авторите на статията "Differentiation-inducing activity of lupeol, a lupane-type triterpene from Chinese dandelion root (Hokouei-kon), on a mouse melanoma cell line", публикувана през 2000 година в "Biological and Pharmaceutical Bulletin"), заедно с екипа си, провежда скринингови изследвания с Taraxacum Officinale. Те констатират, че растението е ефективен стимулатор на диференциацията на меланомните клетки на опитни лабораторни мишки. Освен това групата установява, че специфична съставка, открита в китайската разновидност на глухарчето (лупеол-тритерпен), е в състояние да регулира меланогенезата и да намали клетъчната пролиферация (увеличаването на броя клетки в дадена тъкан) в мишия меланом. Тритерпенът се разглежда като цитостатично и нецитотоксично вещество.

В друго проучване се изследват кожни тумори, образувани при ин виво условия в мишки чрез двустепенна химична канцерогенеза и обработка с метанолов екстракт от японската разновидност на глухарчето (Taraxacum japonicum). Организмите на мишките показват признаци на инхибиране (потискане) на туморното иницииране в етапите на карциногенеза. Стига се до заключението, че "Taraxacum" и по-конкретно тараксастеролът (тритерпеноидът) е надеждно средство, подпомагащо и облекчаващо химиотерапията. Това изследване е описано в статията "Anti-carcinogenic activity of Taraxacum plant" 1999 година в "Biological and Pharmaceutical Bulletin".

През 2008 година Х. Джеън (съавтор на статията "Anti-inflammatory activity of Taraxacum officinale", публикувана в "Journal of Ethnopharmacology") и неговият екип демонстрират, че етанолният екстракт на Taraxacum Officinale намалява нивата на реактивните кислородни видове, производството на азотен оксид (NO) и антиоксидантната активност. Това придава на екстракта от глухарче не само антиканцерогенни, но и противовъзпалителни и антиангиогенни (възпрепятстват формирането на нови кръвоносни съдове) свойства. Извлекът от растението облекчава и острата (ноцицептивна) болка.

Екстрактът от цветове на глухарче се тества върху миши макрофаги (клетки, извършващи фагоцитоза). Клетките демонстрират потискане на производството на азотен оксид. Инхибирането на реактивните азотни видове, подобно на потискането на реактивните кислородни видове, под действието на екстракта от цветовете на глухарчето се дължи на неговите фенолни компоненти. Това е потвърдено от статията "Dandelion (Taraxacum officinale) flower extract suppresses both reactive oxygen species and nitric oxide and prevents lipid oxidation in vitro", която е част от публикуваната през 2005 година "Phytomedicine".

Ученият С. Сигстед и екипът му тестват свойствата на воден екстракт от цветовете на глухарче, както и на извлеци от листата и от корените на Taraxacum Officinale върху ракови клетки на простата и туморни клетки на млечната жлеза. Резултатите от изследванията им са публикувани в "International Journal of Oncology". От тях става ясно, че алкохолният екстракт от листата на глухарче инхибира клетъчната пролиферация в туморните клетки на млечната жлеза. Другите два вида извлеци не могат да се справят с тази задача.

Описаните по-горе изследвания проследяват ефектите, които оказва алкохолният екстракт от корени на глухарче върху човешките меланомни клетки. Ракът на кожата е много агресивен и трудно се поддава на химиотерапия. Въпреки това учените доказват, че глухарчето е много ефективно при предизвикването на апоптоза в раковите клетки. Меланомните клетки могат да бъдат "направени" по-чувствителни към лечението с екстракт от корените на лечебното растение. Действието на природния извлек може да се подсили, ако се съчетае с лекарството метформин.

Статията е част от историята на:

• История на глухарчето в медицинската наука