Д-р Фърт и д-р Сен - иновациите в откриване на стомашни перфорации и в лечението на жълтата треска

От 1850г. до 1950г.

Медицинската история се пише не само от известни лекари и учени, но и от такива, които обществото е забравило през годините, но все пак са положили немалко усилия да спасяват човешки животи и да дадат нов тласък на науката. Понякога успешно, понякога не толкова.

Стъбинс Фърт и опитите му да докаже, че жълтата треска не е заразна

Американският лекар Стъбинс Фърт, живял през 19-и век, вярва, че жълтата треска (наричана още американска чума или жълтия Джак) не е инфекциозно заболяване и решава да докаже това по наистина доста нелицеприятен начин.

Той събира различни видове течности от инфектирани пациенти, след което сам наранява ръката си, за да може да излее част от тях върху раната. Не спира дотук. По-късно излива малко количество върху очите си, а накрая дори пие от събрания материал. След като става ясно, че не се е заразил, той продължава с експериментите си и взема от болните кръв, слюнка и урина. Разбира се, впоследствие се оказва, че жълтата треска наистина е инфекциозна болест. Причината Фърт да не прояви симптоми е, че той събира течностите от пациенти в крайна фаза, когато вирусният товар е твърде нисък и те вече не могат да заразяват околните. Накратко, жертвите от негова страна се оказват напълно излишни, но други примери се оказват животоспасяващи.

Каква е връзката между водорода и перфориралото черво?

Друг лекар, който прилага нестандартни методи, е д-р Никълъс Сен, който вкарва голямо количество водород през… ануса си в името на медицината.

Сен е американски хирург, работил по време на Испано-американската война през 1898 г. Тогава образната диагностика все още не е разпространена, което затруднява много диагностицирането и откриването на перфорирано черво или стомах в резултат на огнестрелна рана. Перфорацията на тънките черва след прострелване е изключително опасна и без навременно и бързо лечение винаги завършва със смърт.

Д-р Сен става свидетел на много загубени животи, преди да му хрумне небивала идея: да издува стомаха и червата на смъртно ранения с газ.  В исторически документ случаят е описан по следния начин: „Рана в стомаха или червата може да бъде открита така, както водопроводчик установява от къде идва теч.“

Много от нас биха определили хрумването като ненормално. Разликата между съвременния човек и експериментиращия Сен е, че той е имал напредничаво мислене и желание да прилага налудничавите си идеи. Оказва се, че тези две условия му носят успех.

В документа пише още: „Първата задача е била да се провери пропускливостта на стомашно-чревния тракт, но с помощта на газ.

Резултатите от предишни експерименти показват, че издуването им с вода е лоша идея, а в един от случаите „тънкото черво на дете, подложено на екстремно разтягане с течност на вътрешностите, се разкъсва вследствие на полученото налягане.“

Д-р Сен се спира на водород, защото не дразни тъканите и лесно може да се открие. В допълнение евентуалното му възпламеняване само би обгорило раната, тоест би заместило съвременната каутеризация.

Първите си опити той провежда върху кучета. Някои от тях упоява, други – не. След това вкарва водород в тях. Експериментът би могъл да се определи като „успешен, тъй като нищо неподозиращите животни не умират веднага.“

Логично продължение на неговите усилия е използването на водород върху хора. Воден от своето любопитство, Сен експериментира върху себе си.

Самият той разказва: „Вкарахме близо 6 литра газ през ректума. Разтягането на колона (част от дебелото черво) беше осезаемо по цялата дължина на червото. Веднага след изпускането на газа към илеума обаче се появиха колики. Колкото повече напредваше процесът на инсуфлация (вдухване на газ с диагностична цел), толкова по-силни ставаха болките. Те започнаха да отшумяват и изчезнаха напълно след около час и половина, когато газът се освободи напълно от тялото.“

"Когато червата и стомахът са разтегнати докрай, чувството е много неприятно. Усетих слабост и избиване на студена пот. Голяма част от водорода се отдели с оригвания, които ми донесоха сериозно облекчение. Коликите при издуването на тънките черва с въздух или друг газ очевидно са резултат от засилената перисталтика на червата, целяща да изтласка тяхното съдържание. Тя отслабна бързо след извеждането на газа.“

Накратко, по думите на д-р Сен процедурата е безопасна и причинява само колики, които изчезват с изкарването на водорода навън през ануса.

Първият пациент с огнестрелна рана, върху който смелият лекар провежда своя експеримент, е 27-годишен мъж. За съжаление, той не оцелява. Въпреки това неговият метод се оказва много полезен и спасява живота на немалко хора до момента, в който много по-безопасният рентген не придобива широка популярност в медицинските среди.