Експерименти с формулата на туйон, съдържащ се в абсента

От 1976г.

Абсентът (Absinthe) е високоалкохолна напитка със зелен цвят, придобила известност чрез френските писатели, поети и артисти в края на XIX  и началото на ХХ век. Дълго време абсентът е заклеймяван като "дяволска напитка" заради негативното му въздействие (както се е смятало) върху психиката на консумиращите го. Счита се, че психоактивните свойства на питието се получават от високото съдържание на туйон. Като опасен и водещ до пристрастяване, абсентът е забранен за производство в повечето европейски страни и САЩ до началото на XXI век.

Съдържанието на туйон в абсента преди забраната на питието е до голяма степен неизвестно. Изчислява се едва през 1992 г. от Уилфред Нийлс Арнолд (Wilfred Niels Arnold). Става ясно, че то не трябва да бъде по-високо от 260 мг/л. Стойността се определя от схващането, че в 100 л абсент се съдържат 2.5 кг изсушен пелин от вида Artemisia absinthium (във вид на 1.5% масло, в което се съдържа 67% туйон, равняващ се на 251 мг/л туйон в крайния продукт) и 1 кг изсушен пелин за оцветяване от вида Artemisia pontica (във вид на 0.34% масло, в което се съдържат 25% туйон, равняващ се на 9 мг/л туйон в крайния продукт). Изчисленията, направени от Арнолд са впечатляващи, но въпреки това ученият не може да пренебрегне факта, че по време на дестилацията на абсент е нужно разделяне на туйона в отделните дестилационни фракции.

Процеси при дестилацията на абсент

По време на процеса дестилация с казанна дестилационна система, за да се получи високоалкохолна напитка, дестилирането трябва да се повтори два-три пъти. Така се отстраняват опасните съединения в алкохола. При първата дестилация се получава най-леката концентрация на ферментиралата субстанция, при която съдържанието на алкохола е около 20%. При нея се събира цялото количество от алкохола, независимо от силата му. По време на втората дестилация алкохолното съдържание се концентрира, улавят се желаните и се премахват опасните съединения. Вторичната дестилация се дели на три различни фракции: "глава, сърце и опашка". Историческите книги сочат, че рецептите препоръчват отстраняването на "главата" и "опашката".

Фил Бейкър (Phil Baker) съобщава и за друг метод на изчисление, при който се получава абсент с туйонна концентрация от 90 мг/л. Дж. Б. Уилсън оценява през 1936 г., че абсентът може да е направен от пелинови есенции, които съдържат 1,8 до 45 мг/л туйон или по класическия метод, като количеството туйон варира от 2-34 мг /л.

Методи за определяне на концентрацията на туйон в абсента

Иън Хътън (Ian Hutton) подчертава, че съдържанието на туйон в абсента преди забраната му може да достигне опасни граници поради недостатъчните аналитични методи за определяне на концентрацията му. Исторически приложимите методи за това се базират на йодометричното титруване или цветните реакции. За съжаление, те са валидни само за концентрация, която е по-висока от 20 мг/л, а това ги прави негодни за откриването на малко количество от активното вещество.

В началото на 19-ти век най-съвременните методи за определяне на концентрация се основават на реакцията между туйон, натриев нитропрусид, натриев хидроксид и оцетна киселина. Въпреки това тази цветна реакция е силно неспецифична, защото в абсента се съдържат и етерични масла, алдехиди и кетони, които реагират идентично на туйона, а дори и при отлична подготовка на реагиращите вещества, не е възможно да се избегнат тези смущения в химичния процес. Парадоксът е, че положителната реакция при анализ за туйон не може автоматично да се тълкува като такава.

Селективното определяне на туйона в спиртните напитки е възможно единствено чрез използването на съвременни хроматографски методи. Първият метод включва газова хроматография с йонизационен детектор за определяне на количеството туйон в алкохолни напитки и е разработен от Мартин Мерат (Martin Merat) през 1976 година.

Теорията за прекомерно високото количество на туйон в абсента е подложена на проверка от шест независими проучвания. Разминаването и проблема между експерименталните проби, резултатите от изчисленията на Арнолд и концентрацията на активното вещество в абсента, разпространяван преди забраната, не може да бъде разрешено до момента. Необходими са допълнителни изследвания, изучаващи поведението на туйона по време на дестилацията. За момента няма експериментални доказателства, сочещи, че абсентът от миналото има толкова високо съдържание на туйон, че да предизвика токсични ефекти.

Статията е част от историята на:

• История на абсента в медицинската наука