Защо мъж, претърпял черепна травма, страда от промени в личността

От 1848г. до 1860г.

През 1848-ма година американецът Финиъс Гейдж става жертва на битова злополука, която му отрежда мястото на един от първите изучавани от невролог хора. Гейдж работи като копач и монтьор на ЖП релси. Част от задълженията му е да поставя динамит в предварително изкопани дупки. За целта той ползва дъга желязна тръба, с която да изсипва барут в процепите. По време на една такава процедура барутът се възпламенява и изстрелва нагоре металния инструмент. Инерцията запраща пръчката в лицето на работника, преминава през предната част на черепа му и отлита още няколко метра нагоре.

Изненадващото е, че Гейдж не само оцелява, но и става един от първите наблюдавани от медицинско лице хора, чието възстановяване е описано подробно.

От намерените снимки на работника, както и от запазения му череп, става ясно откъде точно е преминала изстреляната тръба, както и какви поражения нанася тя на мозъка му. За целта са направени две възстановки на инцидента. Първият тест се състои през 1994-та година, когато е намерен портрет на Гейдж. Резултатите сочат, че мъжът е загубил значителна част от мозъчен дял, наречен префронтална кора.

Втората възстановка на контузията е направена десет години по-късно и сочи, че работникът е бил със силно увреден ляв преден дял на мозъка. Случаят е възроден и трети път, но тогава медиците единствено изчисляват възможните поражения и загубата на тъкан. Така те достигат до извода, че около 11% от общата маса на предния мозъчен дял на мъжа е била унищожена или повредена отвъд възможностите за регенерация на тялото.

Предният мозъчен дял е отговорен за няколко основни човешки дейности. На първо място именно там се случва създаването на решения при сблъсък с проблем, както и правенето на избор. Други извършвани там функции са планирането, създаването на собствено мнение по даден предмет или тема и контролирането на човешките импулси.

Интересното е, че близките на Финиъс Гейдж описват промяна в характера на работника, настъпила след инцидента. Един от наблюдаващите лекари го описва като все по-нерешителен и по-неспособен да се справя с неочаквани обстоятелства. Според медика тези особености се засилват през годините до момента, в който „Гейдж просто престава да бъде себе си“.

Странен факт за инцидента е, че става медийна сензация, но журналистите решават да представят случката в по-добра светлина. Според местен таблоид от 1848-ма година работник от Върмонт е контузен от изстрелян при експлозия инструмент. След като металното острие пронизва горната челюст на нещастния човек, преминава през черепа му и излиза от горната страна. Във вестникът пише още, че човекът е не само жив, но и в отлично здраве само няколко дни след операцията и дори не изпитва болка.

В действителност Гейдж се възстановява с месеци, при това никога не се оправя напълно. С годините хроничните му главоболия се превръщат в епилептични пристъпи. Възможните причини за това са или преки последици от удара, или негативни последствия от преживяната от мъжа мозъчно-черепна инфекция.

Именно епилептичните пристъпи, които се засилват значително за десет години, водят до смъртта на Финиъс Гейдж през 1860-та. Черепът му, заедно с единствените намерени негови снимки, могат да се видят и до днес в музея по анатомия в Харвард.

Редактор: Георги Динев