История на лекарството диазепам

От 1962г.

Диазепам, известен в Америка и като Валиум, е един от най-популярните успокоителни медикаменти, използвани и до днес. Приложението на лекарството в наши дни не е тъй широко, както през 70-те и 80-те години на 20-ти век, но все още се смята за едно от най-адекватните медицински решения на проблеми като тревожност, хронично безсъние, епилептични кризи и т.н.

Появата на бензодиазепините - медикаментите от семейството на диазепама - е предизвикано от желанието на фармацевтите да създадат по-малко опасни за здравето успокоителни. Още от древността хората използват всевъзможни вещества, за които се смята, че имат благоприятно въздействие върху нервите. Такива са например алкохолът, опиумът, тамянът и т.н.

През 18-ти и 19-ти век Западната медицина преминава през процес на осъвременяване. Именно тогава лекарите придобиват статус на учени, а не на знахари и баячи. Именно тогава започват и първите чисто научни анализи на използваните дотогава медикаменти. Така в началото на 19-ти век става ясно, че познатите успокоителни или имат опасен ефект върху здравето на пациента или не са ефективни в дългосрочен план.

През Викторианската епоха се появява първата вълна от синтезирани седативи и транквиланти. Това са бромидите, съединението хлорахидрат и т.н. Тези вещества са заменени от по-лесните за произвеждане барбитурати и мепробанати. В наши дни медикаментите от тези групи се използват главно при третиране на епилепсия, но в началото на 20-ти век намират широко приложение в медицината - от успокоителни до упойки при операция.

През 50-те години в Америка започва нова вълна на осъвременяване на използваните медикаменти. Причината за това е недоволството на гражданите, които изпитват недоверие към някои лекарства и техните странични ефекти. Именно затова компанията Hoffmann-La Roche натоварва фармацевта Лео Стернбах със задачата да изобрети по-безопасна алтернатива на барбитуратите, която да не води до силно пристрастяване.

Стернбах, който е работил със специалисти от Централна Европа и Америка, решава да експериментира с над 40 вещества, които според него имат потенциал да се използват за синтезиране на транквиланти и седаттиви. За съжаление всички опити на родения в Австро-Унгария химик се оказват неуспешни.

Лео Стернбах все пак съхранява един от получените експериментални медикаменти, носещ лабораторното име Ro 5-0690. Веществото е прибрано в един от складовете на компанията и забравено от своя създател. Едва година по-късно то е преоткрито при почистване и подложено на нови тестове. Оказва се, че Ro 5-0690 притежава всички търсени от Hoffmann-La Roche качества, но някак си са убягнали на австрийския химик, работил близо 3 години върху зададения му проект.

Медикаментът преминава успешно всички тестове и излиза на пазара с търговското наименование Либриум. Веществото е първото лекарство на базата на бензодиазепините - групата от вещества, към която принадлежи и диазепамът.

Самият диазепам се появява на пазара едва година по-късно, тъй като Либриумът претърпява небивал успех. Медиците предпочитат да работят с новото лекарство, а пациентите са по-спокойни при подобна терапия, тъй като бензодиазепините са по-малко пристрастяващи от предходните транквиланти.

След пускането си в продажба през 1963-та, диазепамът става особено популярен в САЩ. В периода от 1969-та до 1982-ра година той е най-продавания медикамент в Щатите. Постепенно обаче много от пациентите се оплакват от развита психическа зависимост към лекарството. Затова днес се продават и алтернативни седативи и транквиланти, особено в случаите на хора, страдащи от други зависимости.

Въпреки това диазепамът остава един от най-употребяваните успокоителни медикаменти, както в САЩ и Западна Европа, така и у нас. Разбира се, ползването на лекарството става само при лекарско предписание, а най-добре е и самият пациент да следи за признаци на зависимост.

Редактор: Георги Динев