Как българското правителство унищожава маларията

От 1910г. до 1950г.

Макар днес да звучи като болест, засягаща само хора в далечните краища на света, маларията е върлувала из нашите земи в продължение на хилядолетия. Първоначално заболяването било характерно само за Африка, но човешката миграция го разнася из всички краища на света.

В България заболяването е описано още от кадиите в Османската империя. В началото на XX век най-засегнатите от епидемията региони са земите около реките Дунав и Марица, областите около градовете Варна и Бургас, както и Петричкият край. Причината за това са блатата, които по това време са част от пейзажа в изброените местности.

За разпространението на маларията е виновен маларийният комар. Опасното насекомо живее из мочурливи местности, като предпочита да снася яйцата си в неподвижна вода. В развъдник за паразита може да се превърне всяка локва, поливна яма, корито на чешма и дори напоителна вада. Разликата между маларийния и обикновения комар е, че единият вид може да бъде гостоприемник на плазмодия, причиняващ болестта.

У нас е бил разпространен щамът, наричан от българите „тридневна треска“ или „блатна треска“. Болестта невинаги е смъртоносна - умирал един на хиляда души, но симптомите са тежки и измъчват заболелите с дни. В миналото се смятало, че заразата се предава чрез някакъв вид блатен въздух. Разбира се, в началото на 20-ти век истинската причина е открита и България взима първи мерки за прекратяване на епидемията на малария, каквато имало в засегнатите региони.

През 1910-та година правителството на Царство България издава официална наредба за борба с маларията. В засегнатите селища се раздава безплатен хинин, както и други облекчаващи симптомите на болестта лекарства.

През 1919 се приема закон за борба с маларията, тъй като жертвите на заразата не намаляват особено след взетите преди 9 години мерки. Създава се специален орган към дирекцията на народното здраве, който държи монопол върху разпространението на хинин. Инспекторатът е отговорен и за изтребление на комарите - приносители на болестта. През 20-те години на миналия век започва да се внася от Италия тропическата рибка гамбузия, за която се знае, че се храни с ларвите на  жилещите насекоми. Гамбузията е близък роднина на декоративната гупа, но е по-издръжлива на промени в климата. За родина на полезното животно се счита Южна Америка. За първи път е пуснато в Бургаското езеро, където може да се срещне и до днес.

Разбира се, този метод не премахва напълно маларията от региона, но ограничава популациите на комари в областта значително.

За потушаването на болестта в Петричка област голяма роля изиграва фондация „Рокфелер“. Медицинският клон на организацията изпраща на посещение в страната главния си представител - д-р Селскар Гън, който остава поразен от броя на заболелите от блатна треска. Мочурищата около града, които тогава стигат чак до подножието на планина Пирин, в комбинация с по-мекия климат на региона, са идеална предпоставка за поява на епидемия от малария. Американският лекар установява, че около 70% от населението на югозападния град са били засегнати от заразата.

Фондацията отпуска средства за пресушаване на блатата в областта, строят се отводнителни канали, а някои от локвите са засипвани директно с пясък и пръст. Доброволци на организацията се грижат за пациентите, страдащи от болестта през цялото трето десетилетие на ХХ век. В резултат на дейностите на „Рокфелер“ процентът на покосени от малария на глава от населението става 10-12%. След потушаването на епидемията над 30 лекари от областта са пратени на специализация в САЩ. През 1928-ма година фондацията отпуска пари и за постояване на противомаларичен център в Бургас с филиали в градовете Елхово и Царево.

Въпреки взетите през първата половина на века мерки за борба с болестта, през 1942-ра-1943-та година в България избухва нова епидемия на заразата. Създаден е нов план за борба с блатната треска, а страната е разделена на 7 засегнати зони. През 1944 започва масово избиване на комарите. За целта са използвани както химически препарати, така и физически средства. В Бургаския противомаларичен център обявяват „лов на комари“. Те обещават възнаграждение за определени бройки на трупове на насекомите - за 10 те изплащат 2 лева, за 100- 25, а за 1000 - 350 лева. Писмо, съдържащо разпореждането, е запазено в силистренския архив.

В края на 40-те и началото на 50-те години България започва антималарийна кампания със съдействието на Световната здравна организация. Раздават се безплатни медикаменти на населението, включително и големи дози хинин. Из блатата се пръска с множество инсектициди, най-вече с така наречената парижка зеленина - първият синтетичен химикал, използван за изтребване на насекоми, за чиято направа са използвани мед и арсеник. Построени са и множество отводнителни канали и диги. На много места са изградени чисто нови канализации.

През 50-те години на ХХ век започва да се пръска и с препарата ДДТ, за чиято негативна страна жителите на Народна Република България разбират десетилетия по-късно. Повече за последиците от натрупване на ДДТ в човешкия организъм, както и за неговото неправилно използване, можете да научите тук.

Маларията се води за изчезнала на територията на страната болест до 2012, когато опасната зараза се завръща в България и Гърция, принесена от нова популация на маларийни комари, придошли от Анадола. До момента всички заразени са излекувани за няколко дни.

По статията работи: Георги Динев.