Как монопол върху производството на бира изгражда емблематичния образ на вещиците

От 1304г. до 1360г.

Една вещица не би била автентична, ако не притежава островърха шапка, димящ казан, летяща метла и черна котка, въртяща се из краката й. Но защо тъкмо тези артикули стават емблематични за тъмните магьосници? Много хора биха посочили като „главен виновник“ за това филмите на Дисни и детските книжки. Всъщност популярният външен вид на жените-злодеи е заимстван от рисунки от 14-ти век.

Култовият образ на вещиците е базиран на облеклото, носено от пивоварките през Средновековието. Църквата решава да изгради умишлено асоциацията между производителките на бира и поклонничните на Сатаната. Причината за това е… премахване на конкуренция.

Заклеймяването на жените, занимаващи се с направа на бира, започва в Англия в началото на 14-ти век. Дотогава ейлът (така британците наричат тъмната напитка), се приготвя основно от представителки на нежния пол. Те са наричани от населението  „дами на пивото“ (Alewives) и са имали сравнително висок статут в обществото. Техните витрини се срещали на всеки един пазар на Острова, както и из останалите части на Западна Европа.

Пивоварките носят островръхи шапки, които се считат за нещо като емблематичен знак за професията. Те символизират знанията, необходими на жените да приготвят качествен ейл. Витрините на производителките се разпознават лесно сред множеството от сергии, защото всички дами на пивото окачат метли на покрива на щанда си.

Тъй като пивоварският занаят се счита за престижен в началото на 14-ти век, жените, занимаващи се с приготвяне на бира, окачат метли и на стрехите на домовете си. Дамите на пивото притежават цял набор от котели и казани, необходими са направа на ечемичната смес, както и съдове за ферментация. Понякога производителките прекарват цели дни в разбъркване на съставките, за да може приготвената от тях бира да има наистина добър вкус.

Пивоварките трябва да пазят просото и другите продукти, необходими за направата на напитката свежи и недокоснати от вредители. Затова повечето от тях имат котки, които да ловят мишките, навъртащи се покрай ечемика.

Тези няколко компонента изграждат типичния образ на дама на ейла. Ако помолите някой английски селянин от 14-ти век да ви опишекак изглежда една пивоварка, ще получите отговор от типа на „Жена с островърха шапка и метла на стряхата, която разбърква нещо в казан. Най-вероятно има и котка.“

За да разберем защо производителките на пиво са „анатемосани“ от Светата Църква, трябва да споменем, че през късното Средновековие много от храните и напитките, чиято направа изисква по-специални умения, се приготвят в манастирите. Монасите, надушващи големи печалби в производството на пиво, се захващат да приготвят големи количества от пенливото питие. За тяхно съжаление „бизнесът“ не започва да носи огромни доходи за светата обител. Причината за това е, че простолюдието купува бира от наложилите се като еталон на пазара дами на ейла.

Църквата решава да премахне конкуренцията, като обяви пивоварките за поклонници на Сатаната… Скоро в много храмове се появяват изображения на жени, яздещи метли, носещи островърхи шапки и т.н. Само че този образ е съпроводен от думата „вещица“ Божиите служители предупреждават паството си за зловещите свръхестествени способности на пивоварките. Монасите настояват, че в казаните на дамите на ейла врят злокобни отвари, които могат да навлекат проклятие на човека, дръзнал да отпие от магическата отвара, продадена им като обикновена бира.

Скоро хората се отдръпват от щандовете, за чиито покриви са закачени метли. По-досетливите пивоварки изоставят занаята си навреме, но други стават жертва на Светата инквизиция или на гневни тълпи, които искат да накажат магьосницата, урочасвала ги с години.

Запазените в църквите рисунки на вещици, базирани на външния вид на дамите на ейла, вдъхновяват илюстраторите на детски книжки от 19-ти и 20-ти век. Така образът се запазва през вековете и достига до нас благодарение на фантастичните филми и художествената литература.

Редактор: Георги Динев