Концепцията за имунологичния толеранс на Франк Бърнет

От 1899г. до 1985г.

Франк Макфарлейн Бърнет е австралийски учен (1899-1985 г.), който прави значими открития в областите на вирусологията и имунологията. Постиженията му са оценени високо, през 1960 получава Нобелова награда по медицина.

Роден е през 1899 в Траралгон, Австралия. Завършва медицина в Мелбърн, защитава докторската си дисертация в Лондон (1928 г.). Работи в изследователския институт "Уолтър и Елиза Хол" към Кралската болница в Мелбърн, а по-късно е негов директор, преподава експериментална медицина в местния университет. През 1951 година Франк Бърнет е удостоен с рицарско звание.

При старта на кариерата си Бърн провежда експерименти с бактериофаги и разработва различни техники за култивиране на вируси от птичи ембриони. През 20-те години на ХХ век, той работи в Института по превантивна медицина "Листър", където изследва грипните вируси, случаите на енцефалит в долината на река Мъри, стафилококовите инфекции, полиомиелит, херпес сиплекс, поксвируси и Ку треска.

Той изолира причинителя на последното заболяване, който е наречен на неговото име - Coxiella burnetii. Ку треската е описана за първи път от Едуард Дерик през 1935 г., след заразяването на част от работниците в кланица в Бризбейн. Бактерията-причинител на това зоонотично заболяване Бърнет установява, работейки съвместно с колегата си Майвис Фрийман през 1937-а.

Изледванията на Бърнет в областта на вирусологията

По време на Втората световна война Бърнет се опитва да разработи ваксина срещу грипа, тъй като властите се опасяват, че след края на кампанията ще се разрази пандемия, със силата на тази от 20-те години на ХХ век. Усилията му не се увенчават с успех, тъй като тестването на серума не дава добри резултати. В началото на 50-те години ученият продължава да работи върху грипа, доказвайки високата му вирулентност, проради което той се рекомбинира с висока чистота. Първоначално медицинската общност не приема тази негова теза, но със сегментирането на генома на грипа, това се потвърждава напълно.

В ръководения от Бърнет институт в Мелбърн, работят много талантливи вирусолози - Алик Айзекс , Гордън Ада, Джон Кернс, Стивън Фазекас де Сент Грот и Франк Фенер, които имат значим принос в изследванията на инфекциозните болести. Затова този период е наречен "златен" за австралийската вирусология. Най-значимото му научно постижение е в имунологията.

Теорията на Бърнет и нейното експериментално потвърждение

През 1957 г. той решава, че научните разработки на екипа му ще бъдат насочени основно към тази област. Това той налага еднолично, което води до конфликта му с част от неговите научни сътрудници, а някои от тях напускат.

Бърнет кара всички от екипа му да работят по новото направление, като дейността е насочена към автоимунните заболявания и наблюдения на ракови болести. По това време биохимията и молекулярната биология придобиват все по-голяма роля в развитието на имунологията, но Бърнет е скептичен и има по-консервативно отношение към иновациите.

Още от 40-те години се интересува от производството на антитела. На тази тема пише книга, а по-късно тя е доразвита в "Теорията за клониран подбор на придобития имунитет", която е отпечатана през 1959 година. Разработвайки модел, който нарича клеонална теория за образуване на антитела, той обяснява как тялото разпознава и реагира на неограничен брой чужди тела.

Бърнет смята, че антигенът, попаднал в тялото, се свързва с едно уникално за него антитяло, произведено в началото от съществуването на даден организъм. Въвежда понятията "аз" и "не-аз" в имунологията, като първото е тялото на гостоприемника, дефиниран по време на ембриогенеза чрез сложни взаимодействия между имунните клетки и всички останали клетки и молекули в ембриона. Това поражда хипотезата за имунен толеранс, разкриващ способността на организма да реагира и да задейства автоимунната си защита.

До тези изводи Бърнет достига чисто теоретично и не успява да ги потвърди експериментално. Питър Медауар и екипът му намират потвърждение на проучванията на Бърнет през 1953 г. При опита им, доказват, че спленоцитите могат да бъдат включени чрез интравенозна инфузия на мишки, в матката или непосредствено след раждането. С времето, те могат да приемат кожа и други тъкани от донора, но не и от друг щам на мишката. За работата си, Бърнет и Медауар получават Нобеловата премия през 1960 г.

Обществена дейност и последните години от живота му

Франк Бърнет е привлечен в родината си в много публични организации - национални и консултативни съвети за медицински изследвания и по здравеопазване, за развитието на науката и технологиите и други подобни организации. Работи и като експерт към СЗО, а в средата на 60-те години е президент на Австралийската академия на науките.

Той има множество обществени изяви, като първоначално е яростен противник на ядрените опити (особено на френските, които се извършват на тихоокеански остров в близост до Австралия), производството на уран, развитието на атомната енергетика, рекламирането на вредни за здравето продукти, застъпва се за правата на аборигените.

В последните години от живота си променя част от своите възгледи. Застъпва тезата, че атомната енергия трябва да се развива, докато се въведат модерни технологии за производството на енергия от слънцето. С това си навлича гнева на екоактивистите. Твърди, че раковите заболявания са нелечими и усилията за откриването на ефективна терапия за тях са напразни. Бърнет счита, че евтаназията трябва да бъде разрешена при тежки и нелечими болести, както и абортите, ако предварително е установено, че ще се роди дете с психически или физически увреждания. Това също му носи негативни отзиви в обществото.

Пенсионира се през 1978-а, но продължава да пише книги. Заболява от колоректален рак и умира през 1985 г, скоро след като се подлага на оперативно лечение.