Лечение с личинки - стар, но ефикасен метод за дезинфекциране на рани

От 1914г.

Преди Александър Флеминг да открие пеницилина, народите третират възпаленията на рани по множество начини, възникнали паралелно из целия свят. В Европа например един от най-разпространените методи за спирани на инфекции е чрез обгаряне на плътта или промиването с вино. В някои части от света различните племена използват билкови отвари, лапи и дори налагат прорезите в кожата с кал. Един от най-необичайните способи за лечение на възпалени рани е поставянето на личинки в отвора.

Лечението с ларви на мухи се практикува от най-древни времена и е характерен за народите от Австралия, Централна Америка и полуостров Индокитай. Методът е доста отблъскващ на външен вид, но дава забележителни резултати. За целта в прореза се поставят личинки или раната се излага в близост до насекомите. След като раната се напълни с малки червейчета, местният знахар следи развитието на инфекцията. Когато порязването престане да проявява симптоми на инфекция, личинките се премахват механично и върху чистия вече прорез се поставя превръзка.

На пръв поглед тази практика изглежда ужасна и изключително нехигиенична. Всеки разумен човек ще си помисли, че развитието на личинки в плътта е индикатор за тежко възпаление и само може да влоши състоянието на раната. Оказва се, че древния метод всъщност може да бъде изключително ефикасен.

За първи път в Новата история лечението чрез личинки е изпробвано от австралийските медици по време на Първата световна война. Както знаем, масивният конфликт изтощава ресурсите на множество държави, затова правителствата започват да търсят алтернативи за множество битови предмети. Така например в Северното полукълбо европейците и американците преоткриват лечебните свойства на торфения мъх. В горещата и суха Австралия обаче блатното растение просто не може да оцелее. Затова жителите на южната страна търсят заместител на антисептичните консумативи в практиките на местното население - бушмените.

Един от най-евтините способи за дезинфекция на забрала рана, намерен от австралийските учени, е поставянето на личинки в прореза. Странното лечение е тествано върху няколко леко пострадали на фронта войника. Медиците с изненада установяват, че техните рани са чисти, а симптомите на инфекция - намалели. Методът е одобрен и използван през целия конфликт, както и през Втората световна война.

През 21-ви век лечението чрез личинки отново е възродено, този път като алтернатива на антибиотиците. Доктор Франк Стадлер от университета Грифин в Куинсланд, Австралия, от години експериментира с ларвите на мухи като метод на лечение. Той смята, че резистентността, която вирусите и бактериите изграждат към пеницилина и другите антибиотични лекарства, е много опасна. Според него медицината трябва да използва тези вещества все по-рядко и да търси техни заместители.

Стадлер изследва как точно личинките се справят с появилите се възпаления на плътта. Ученият открива, че ларвите не просто се хранят с инфектирана тъкан, но и я разграждат чрез киселина. Тъй като червейчетата нямат зъби, те изплюват киселинен сок, който превръща инфектираното месо в каша. След това те „изсърбват“ разградената маса и повтарят процеса до пълно засищане. Най-полезната за пациента част от този цикъл е, че ларвите налитат единствено на възпалена плът.

Доктор Франк Стадлер смята, че е способен да създаде евтини колонии от родени в стерилна среда личинки, които да се използват във всяка една болница. Той е разработил устройство, подобно на чаена торбичка, в което да се поставят въпросните ларви. След като раната е изцелена или червейчетата трябва да се подновят, порестата торбичка се издърпва и прорезът става „чист от личинки“.

Авангардният лекар е на мнение, че изобретението ми ще промени световната медицина и съвсем скоро всеки общопрактикуващ лекар ще разполага със собствен запас от стерилни личинки.

Въпреки ефективността на метода искаме да ви припомним, че ако ларвите са уловени в природата, с тях могат да се принесат в раната множество вируси и бактерии, които да влошат инфекцията.

Редактор: Георги Динев