Мъртвородено дете на 2400 години е първата жертва на пасивното пушене

От -2500г. до -2401г.

През 2018 археолози от южноамериканската държава Чили започват да изследват няколко обекта в северните части на страната. В този регион високите скали смекчават горещите въздушни талази, идващи от пустинята Атакама и в резултат на това се създават отлични условия за живот. Предците на индианците откриват този обширен оазис и създават там уникална цивилизация.

По време на изследователската дейност учените се натъкват на скелет на пеленаче. Останките не са намерени в масов гроб, а в плитка погребална яма, в която са положени и няколко артефакта. До трупа за положени няколко черупки от морски мекотели, кошница със зеленчуци, глинен кош за съхранение на тикви, текстилна торба, каменен връх на копие и изработени от мед колие и пръстени. Самото дете е облечено с туника, пола и вълнено наметало.

Множеството артефакти, намерени в гроба на пеленачето, са категорично доказателство за високия социален статус на неговите родители. Но намерените предмети не са най-удивителната част от находката. В косата на трупа са намерени остатъци от веществото никотин, както и производния му котинин. Тези естествени химикали са попаднали в организма на невръстното дете по време на краткия му живот. Това, както и пищното погребение, кара учените да смятат, че майката на загиналото бебе е била тютюнева жрица.

Тютюневите жрици са вид религиозни фигури, присъстващи не само в културата на жителите на горното течение на река Лоа, но и на останалата част от населението на покрайнините на пустинята Атакама. Всъщност в този регион и до днес се изпълняват церителни обреди, чиито основни извършители са жени.

В горепосочените култури тютюнът не се възприема като вреден бурен или като средство за разтуха, а като свещена билка, която може да размие границите между нашия свят и света на духовете. Тези вярвания се дължат на упойващите свойства на растението. Макар в наши дни никотинът да не се счита за замъгляващо сетивата вещество, в миналото традиционните за областта сортовете са съдържали много по-високи количества от химикала, което води до много по-високо насищане на никотин в организма. От своя страна въпросното насищане причинява главозамайване и замъгляване на сетивата. Подобно, но значително по-слабо чувство може да се усети от непушач, ако си дръпне с пълна сила от цигарата на свой приятел-пушач. По време на ритуалите си, жителите на Атакама понякога консумират за една вечер тютюн, който може да стигне за направата на 5 кутии цигари…

Завеждащият разкопките специалист Хавиер Ечевериа твърди, че намереното дете най-вероятно е било подложено на подобна интоксикация още в майчината утроба. И тъй като по останките няма видими деформации, причината за смъртта на новороденото е усложнение по време на бременността или раждането. Подобни печални случаи в миналото са отбелязвани и от конкистадорите и испанските власти в областта. По техни записки архивистите знаят, че инцидентите от този тип са се тълкували от местните като „отхвърляне на детето от духовете“.

Откритието не само потвърждава, че тютюневите жрици съществуват в горното поречие на река Лоа от хиляди години, но и поставя своеобразен рекорд за най-древна жертва на пасивното пушене. Макар че смъртта на бебето най-вероятно е била изключително трагично събитие в живота на майка му, днес погребението представлява важна находка за учените. Хавиер Ечевериа е изключително доволен от химическите резултати, тъй като той е експерт в областта на древните опиати, използвани в Южна Америка за ритуални цели.

Редактор: Георги Динев