Кръводаряването в България и развитие на институциите, свързани с него

От 1933г. до 1959г.

Кръводаряването в България извървява труден път, докато се стигне до познатата днес система за доброволно и безвъзмездно кръводаряване. С развитие на болничната помощ и подобряване на оборудването в здравните заведения, както и с въвеждането на нови методи на лечение, нуждите от кръв за болничната терапията нарастват.

Първоначално на донорите се заплаща, а необходимата манипулация се прави само в болниците. Данните за такава дейност са много малко. Липсва и законодателство, което да регламентира тази толкова необходима и животоспасяваща практика.

Първият кръводарителски център е създаден в София през 1933 година от Г. Капитанов, а първият опит за организиране на кръводарителите е дело на П. Алтънков през 1940-а. Същата година Дирекцията на народното здраве организира курсове за шефовете на хирургиите в държавните болници, създадени и обнародвани са и първите правилници за кръводаряване и кръвопреливане у нас.

Кръводаряване и кръвопреливане след Втората световна война

През 1946 година в столицата се създава военната станция по кръвопреливане към Медицинската част на Трети украински фронт. С нейното оборудване е създаден Областен институт по кръвопреливане, който променя името си в следващите години на Научноизследователски институт по хематология и кръвопреливане (НИХК). От него се отделя производствено и поликлинично отделение, а структурата се нарича Градска станция по кръвопреливане (ГСК). В нея се произвеждат необходимите лиофилизирани биопрепарати и има две лаборатории – изосерологична и бактериологична. За главен лекар на новосъздадената ГСК е назначен д-р Стефан Мечкарски. След март 1959 г. постът се заема от зам. главният лекар д-р Мария Василева.

Нуждите от кръвни продукти за болничното лечение се попълват все още от платени кръводарители, каквато е била и практиката до този момент. Началникът на ГСК д-р Стефан Мечкарски организира първата акция, при която кръводаряването е безвъзмездно. В нея участват вече включвалите се по старата система донори, които са добре познати на екипите.

Първата акция по доброволно кръводаряване

През февруари 1959-а в тогавашния електротехнически завод "Ворошилов" се затвърждава системата за доброволно донорство, която набира все повече привърженици.

Това става благодарение на съдействието на БЧК и други обществени организации, а скоро тази дейност е включена и в трудовото законодателство, където доброволците могат да ползват допълнителни социални придобивки – тридневен платен отпуск, най-изявените получават награди от Червения кръст, правят се много кампании за популяризирането на инициативата, която отговаря напълно на световната практика.

С изграждането на кръвни центрове в страната и организацията на периодични акции под егидата на БЧК, тази дейност става много по-ефективна, а броят на дарителите нараства многократно.

През март 1959 г. ГСК се отделя от НИХК. Главни лекари по това време са д-р Петър Кръндев, д-р Красим Петров и д-р Марин Попов.

В края на 1973 г. здравното министерство извършва ново преструктуриране на сектора и се създава Републикански център за кръвопреливане и хематология, който има голяма самостоятелност в кадрово и финансово отношение. Центърът е на подчинение на отдел “Народно здраве” към СГНС. Главни лекари в периода 1968–1996 г. са д-р Рашо Рашков и д-р П. Вътковски. В средата на 90-те години следва ново преименуване –  Национален център по хематология и трансфузиология (НЦХТ), като минава на пряко подчинение на Министерство на здравеопазването.

В първото десетилетие на 21-ви век, в сътрудничество със Световната банка, се извършва голяма структурна реформа в здравеопазването. Тази дейност вече се изпълнява от Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) и Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ). Те са разположени в нова реконструирана база (бившият "Майчин дом" в столицата), като институцията получава нова лабораторна и производствена апаратура, транспорт, хардуер, софтуер и офис оборудване. Работата е организирана според европейските стандарти, а НЦХТ винаги получава висока оценка при акредитациите. В края на 2008-а успешно приключва модернизацията и на регионалните центрове към областните многопрофилни болници, която се реализира с националната стратегия "Безопасна кръв"