Преди 150 години млякото е заклеймено като отрова

От 1853г. до 1908г.

През 1853-та година в американския вестник „Frank Leslie’s Illustrated Newspaper“ излиза остра статия, заклеймяваща голяма част от млекопроизводителите като убийци на малки деца. Авторът обяснява, че макар институциите в САЩ да наказват всички провинили се пред закона граждани, дистрибуторите на некачествено прясно мляко са на свобода и печелят месечно по хиляди долари.

Става въпрос за скандалната практика, наречена по-късно „произвеждане на помийно мляко“. За производството на този продукт, назоваван с толкова противно име, се използват стари крави. Животните, след като бъдат закупени, се подлагат на диета, включваща единствено остатъци от дестилацията на пшеничен алкохол. Това увеличава млекодобива, но влошава качеството на издоеното мляко. То има мътен, синкав цвят. За да могат алчните инвеститори да го продават на пазара, те слагат в крайния продукт тебешир, брашно или меласа. След това отвратителната смесица се продава на местните дистрибутори като „локално произведено прясно мляко“.

Макар тази практика да е ужасна, учените от 21-ви век смятат, че е невъзможно две трети от децата, починали в Ню Йорк и Бруклин, да са отровени от съмнителната смес, както се твърди в статията. Изследователите смятат, че острата критика е породена от вярванията на тогавашните им колеги, които смятат, че прясното мляко просто е вредно за здравето.

Това мнение възниква въз основа на няколко факта. Първата причина е историческото мнение на европейците за необработената суровина, добивана чрез доене на някои видове животни. Още от древността консумацията на прясно мляко се счита от гърците и римляните за противна и варварска практика. Според християнизирания свят само езичниците пият сурово мляко.

Другата причина жителите на Америка през 19-ти век да подлагат на съмнение ползите от богатата на калций напитка , е нейното съхранение. През индустриалната ера се създават методите на свръхпроизводство, които аграрните компании ползват и до днес. За разлика от наши дни обаче, преди 150 години не се извършва пастьоризация на млякото. Така то става много бързо развъдник на всякакви бактерии, причиняващи множество зарази.

Затова статията от 1853-та година насочва погледа на Американската здравна асоциация към потенциално опасната напитка. След множество изследвания се установява, че заради появили се микроорганизми в течността, са загинали деца и възрастни в цялата страна. Биолозите, работещи в институцията, предлагат млякото да се държи в кладенци, за да стои охладено.

Макар властите да са запознати с вредите, които непастьоризираната напитка може да причини на човешкия организъм, никога в историята на САЩ не е налагана забрана за консумация на продукта. Причината за това е, че едно такова ограничение би съсипало огромната млекопроизводителна индустрия. Течността е една от основните съставки в менюто на хората от 19-ти век, защото отглеждането и доенето на крави става основа на предприятията за производство на храни.

След навлизането на пастьоризирането като метод за подобряване на качеството на млякото, в САЩ се въздига нова вълна на недоволство. Любителите на млечни продукти се оплакват от липсата на вкус както в напитката, така и във всички продукти, за чиято направа се използва тази суровина. Друг „минус“, наблюдаван от населението, е липсата на хранителни вещества в стерилизираното мляко.

 За да избегнат спад на консумацията, производителите на мляко въвеждат стандарт на качество, който обаче оскъпява значително продукта. В крайна сметка проблемът достига до Президентския кабинет. Теодор Рузвелт решава да поощри пастьоризирането на суровината, обяснявайки, че „това може и да не е идеалният метод, но поне народът не е застрашен от отравяне с една от основните храни, които американците консумират.

Дебати за ползата и вредата от млякото и млечните продукти се води и до днес. Доводи за ограничаване на консумацията на продукта са условията на отглеждане на дойните крави, употребата на ГМО фураж и лошото съхранение на течността. Повечето хора в днешно време обаче смятат храните от този тип за важна част от менюто, особено за подрастващите.

Редактор: Георги Динев