Преди сто години лекарите третират импотентността с електротерапия

От 1870г. до 1901г.

В наши дни повечето медицински състояния се лекуват чрез подходяща терапия. Лекарите са открили, че причините за еректалната дисфункция при мъжете може да бъде следствие както от физически здравословни проблеми, така и породена от психически разтройства или изцяло на нервна основа. При различните случаи на импотентност лекарите използват адекватни методи, борещи се с причинителя на неприятното заболяване.

В миналото обаче еректалната дисфункция е считана за Божие наказание, което страдащият е получил заради извършени от него грехове. През 16-ти и 17-ти век във Франция се счита, че мъж, който не е способен да създаде поколение, не трябва да има съпруга. Ако някоя дама успее да докаже, че нейният спътник в живота не може да получи ерекция, властите моментално анулират сключения брак. Ако мъжът иска да задържи съпругата си, трябва да докаже пред журито, че е способен на сношение. Няма нужда да споменаваме как обвиняемият успява да валидира аргумента си…

По време на Викторианската епоха учените стигат то заключението, че мъжката импотентност е следствие от менталната слабост на индивида, страдащ от неприятния проблем. За основен причинител на заболяването се смята мастурбацията. В труда си „A Practical Treatise on Impotence, Sterility, and Allied Disorders of the Male Sexual Organs“ американският хирург Самюъл Грос твърди, че до еректална дисфункция може да се стигне само ако пациентът е извършвал актове на содомия, имал е прекалено голям сексуален апетит, страда от венерическа болест или не е „освобождавал мъжкия си заряд“ достатъчно често.

В края на 19-ти век електротерапията става популярна по целия свят. Медиците смятат, че няма нищо по-полезно от това, да „заредят“ изтощените органи на пациентите си. Те са на мнение, че много от познатите им заболявания могат да бъдат излекувани чрез прокарване на ток през болното място. Разбира се, било единствено въпрос на време преди напредничавите терапевти да създадат електрически уред, лекуващ еректалната дисфункция.

Устройството, което днес звучи като уред за мъчение, представлява свързан към електрически генератор сандък, наричан „електронна вана“, където пациентът трябва да постави мъжкото си достойнство…  По някаква причина този метод е възприет като успешен, затова през 1880-та на пазара започват да се появяват всякакви електрически приспособления, за които маркетинг специалистите твърдят, че могат да излекуват всякакви форми на слаба ерекция и/или импотентност.

За да могат да увеличат покупките на уредите за електротерапия, специалистите твърдят, че устройствата могат да се използват и за премахване на камъни в бъбреците, както и за отстраняване на уринални проблеми. Това е пазарен трик, с който продавачите целят да  направят предназначението на продукта по-дискретно.

Най разпространеното устройство за електротерапия при импотентност става „електрическия колан“. Устройството представлява кожен пояс, закрепящ се с ремъци за бедрата и таза на пациента. Електропроводимата част се закрепя с връзки за слабините на подложения на лечението мъж. Една от най-известните реклами на уреда гласи, че „електрическият колан зарежда тялото с тъй необходимата витална енергия, възстановява здравината на всички органи в коремната област, подобрява кръвообращението и възвръща бодростта в крайниците“.

Производителите на уреда  никога не гарантират на своите пациенти стопроцентов успех. Въпреки това хиляди хора се подлагат на електротерапия, тъй като продукта е лесен за използване и не изисква огромни усилия и жертви… само малко болка.

Популярността на колана за шокова терапия срещу еректална дисфункция губи популярност в началото на 20-ти век, тъй като лекарите откриват повече доказателства за психологическите причини на проблема. Медийните магнати обаче запомнят небивалата слава на продукта и използват подобни маркетинг стратегии за уреди с недоказан ефект и до днес.

Искаме да ви предупредим, че тоз метод на лечение е опроверган от медиците като неефикасен и може да доведе до кожни изгаряния, наранявания и дори смърт.

Редактор: Георги Динев