Приносът на Анастасия Головина за българската медицина

От 1850г. до 1933г.

Анастасия Ангелова Николова е родена през 1850-та година в град Кишинев, намиращ се на територията на днешна Молдова, тогава руската територия Бесарабия. Тя е дете на български емигранти, напуснали Калофер преди години. Бащата на Анастасия е бивш кмет на Кишинев. Влиянието и добрия социален статус на семейството й успява да й осигури място в елитния Френски колеж.

Малко след завършването си Анастасия Николова започва работа, тъй като баща й умира от смъртоносна болест. След като успява да събере пари, тя продължава своето образование в Цюрих, където записва медицина. Там става част от движение на руски студенти - революционери и е принудена да напусне университета.

Младата лекарка продължава следването си в Париж, където завършва през 1878-ма година. По същото време за първи път от повече от пет века на картата на Европа се появява независима българска държава. Затова Анастасия Ангелова Николова решава да се засели в родината на своите предци и да трупа лекарски опит в новосъздадената страна.

Тя заживява в София, където се среща със своя бъдещ съпруг - Александър Головин. Те се женят през 1889-та година и Анастасия приема фамилията Головина. Тъй като нейният спътник в живота е важна фигура в администрацията на княз Александър Батенберг, тя постепенно престава да се занимава с медицинска дейност и стартира кариера на помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на българския владетел.

След абдикирането на княза Анастасия Головина заминава за кратко за Цюрих, където отново работи като лекар. Заедно със съпруга си решават да се завърнат в България и избират да заживеят в град Варна. Там талантливата жена-медик работи като лекар във Варненската болница. За по една година практикува медицина и в Пловдив и Ловеч.

След пенсионирането си през 1901-ва година Анастасия Головина се занимава с научна дейност. Тя става един от първите психолози в България. Нейните книги съдържат доста интересни за времето си разсъждения върху проблеми от рода на забавеното умствено развитие, манията за величие като болест и т.н. За тези си трудове тя получава международно признание.

Макар да не е задължена, Анастасия Головина доброволно решава да служи във войската като полеви лекар по време на три военни конфликта - Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Други нейни професионални заслуги са основаването на Варненско дружество за закрила на децата, както и подпомагане на дейността на БЧК в региона. За последното тя получава почетния знак на Червения кръст през 1922-ра година.

Заедно със своя съпруг видната лекарка става един от най-големите спонсори във Варна. Те финансират поддръжката на местния старчески дом, както и на сиропиталището. Анастасия Головина членува във фондация „Милосърдие“, чиято цел е безвъзмездна благотворителна дейност. След смъртта на Александър Головин тя създава стипендия в негова чест, която се дава на ученици от Варненската мъжка гимназия, показващи завидни заложби в дадена област.

През 1927-ма година дарява жилището си на Съюза за закрила на децата във Варна. Съвсем скоро там е открит център за детски консултации, който става изключително популярен сред младите майки в града. Лекциите в новосформираната институция имат за цел не само да подготвят родителите за предстоящите трудни моменти в живота на рожбите им, но и да дадат обща здравна култура на записалите се участници.

Анастасия Головина умира през 1933-та година в град Варна. Тя остава в историята като новатор в сферата на родната психология, както и като създател на някои основни социални институции в град Варна. Според някои историци Головина е първата жена-лекар в България.

Редактор: Георги Динев