Ролята на водката за победата на Червената армия във Втората световна война

От 1939г. до 1945г.

Дълги години след края на най-мащабния конфликт в човешката история все още се спори за ролята на един много важен участник - водката. "Наркомовските 100 грама" са част от войнишкото ежедневие през Втората световна война. Тази практика повлиява и на следвоенния живот в СССР, тъй като формираните с години навици остават и в мирно време, водейки до алкохолизъм и разрушени човешки съдби.

Алкохолът излиза на бойното поле

Алкохолът и бойните действия са свързани от векове. В Русия има такава традиция от дълбока древност. Петър Велики постига забележителни успехи на бойните полета на Север и на Юг, като с царски указ определя винена дажба за бойците по време на активни военни действия. Порционът за руската флота, чийто създател е Петър, е значително по-щедър от този на сухопътните сили и се полага и в мирно време. Така е, защото корабната служба е много по-тежка и алкохолът в определени количества е добро средство срещу ежедневния стрес, вдъхва кураж преди битка, отделно се смята, че има профилактично действие срещу настинка и други болести. Тази практика не е новост за света, по същия начин се действа и в британския флот, както и в много армии.

В края на 19 век руските медици започват да поставят под съмнение ефекта от употребата на алкохол в армията, като препоръчват спирането му. На това се противопоставят генералите с тезата, че негативните влияния при строгото дозиране на количествата водка или вино е незначително. Поражението през 1904-1905 в Руско-японската война променя отношението на командващите. За една от причините за срамното поражение се сочи злоупотребата с алкохол от войниците и офицерите от действащата армия. Обичайните дажби се отменят, дори се забранява търговията със спиртни напитки във военните лавки.

Въздържанието многократно е нарушавано през Първата световна война и в хаоса на Революцята. Официално алкохолът излиза отново на бойното поле в края на 1939 година. Тогава СССР напада Финландия, като Червената армия воюва при изключително трудни условия от 30 ноември 1939 г. до 12 март 1940 г. Комисар на отбраната е Ворошилов, който моли Сталин да се разреши войниците и командирите да получават за сгряване 100 грама водка на ден. Температурите са много ниски, до минус 40 градуса по Целзий, а противникът е изградил дълбоко ешелонирана отбрана, т.нар. линия "Манерхайм". Бойците наричат "почерпката" "наркомовските 100 грама", тъй като по това време министерствата в Съветския съюз се наричат Народни комисариати. Дажбите се прекратяват след края на кампанията.

Преди войната във Финландия има ограничения за консумацията на спиртни напитки. Единственият производител е държавният монополист "Алкохолика", който спира дейността си по време на бойните действия, преминавайки на ново производство - запалителни бутилки, наречени на съветския комисар на външните работи Молотов. Така фините наричат "коктейла", с който посрещат един от обявените за ръководители на несбъдналата се Финландска съветска република.

Втората световна война е започнала

Следващата "почерпка" за червеноармейците идва скоро, през есента на 1941-а, след като Германия нахлува в СССР. Алкохолните дажби са официализирани с решение на ГКО (Държавния комитет по отбрана) със заповед № 562 от 1 септември. Изпълнението й се възлага на заместник-народния комисар на отбраната Андрей Хрульов. Първоначално стоте грама е предвидено да се дават на всички военнослужещи, а те са милиони. За прибирането на зърнената реколта са мобилизирани всички сили, но добивите спадат и много трудно се осигурява суровина за огнената течност. Затова през различните години на войната многократно се правят промени в дажбите. С предимство са частите, които са на предната линия, както и специалните съединения, летците, подводничарите и други. Останалите или получават по-малка "почерпка", или имат водка само по повод на големи празници.

Последици от "наркомовската водка"

Противоречиви са сведенията на ветераните от Червената армия за ролята на водката в развитието на бойните действия. Мнозина от тях споделят, че въпреки всичко, стограмките не довели до всеобщо пиянство. За подобно провинение, особено на предната фронтова линия, се наказвало строго, като трибуналът изпращал провинилите се в наказателни роти или дори на разстрел. Имало случаи, когато самите командири забранявали пиенето, тъй като изтощените от многочасови сражения бойци при консумацията дори и на минимално количество водка биха станали небоеспособни.

Ветерани обаче свидетелстват и за обратен ефект, например в случаите, когато "наркомовската доставка" пристига след тежки боеве, без да се отчита броя на загиналите и ранените, като техният дял бил поеман от оцелелите им другари. Проблем били и "течните трофеи", завоювани от противника, както и питиетата, които жителите на освободените от немска окупация страни давали понякога и недоброволно на съветските войници.

Със сигурност "наркомският подарък" помагал за преодоляване на стреса от трудностите по време на дългия военен конфликт, но формирал навици, от които съветските граждани не успели да се оттърват в последвалите мирни години.

На 9 май 1944 година радостта на съветските граждани е толкова голяма, че изчерпили целия наличен запас от водка в Москва. Алкохолът бил даван на червеноармейците до есента на 1945-а, когато приключила войната с Япония.

Превърнат в начин на живот и опит за оцеляване, алкохолът има разрушително психологическо въздействие върху бившите войници. Системната злоупотреба има силен негативен ефект върху съветските икономика и обществен живот. Следи от това могат да се открият и до ден днешен.

Статията е част от историята на:

• Развитие на медицината по време на Втората световна война