Създаване на групите АА - успех в борбата с пристрастяването към алкохола

От 1935г. до 1989г.

В хилядолетната история на човечеството алкохолът е нанесъл редица огромни щети, тъй като винаги е бил достъпен и сравнително евтин. Зависимостта към него съсипва безброй семейства и хора и макар все още тя да се смята от мнозина за вреден навик или порок, още в началото на 20 век психиатрите я определят като вид заболяване. То не се лекува, въздейства не само физически, но и засяга силно психиката. До началото на 20-ти век не е открита адекватна терапия, която може да помогне на страдащи от пристрастяването. Създаването на групите на Анонимните алкохолици (АА) и системата от 12-те стъпки днес дава надежда и сила на много хора по света, за да преодолеят тази тежка зависимост.

Бил Уилсън и д-р Боб – създателите на първата група на Анонимните алкохолици

Първата група АА се създава през пролетта на 1935 г. в Акрон, щата Охайо. Бил Уилсън е борсов посредник, който е провалил кариерата си, не успява да завърши университет и четири пъти е хоспитализиран заради злоупотреба с алкохол. По време на терапията той разговаря с д-р Уилям Силкуърд, който има голям опит в лечението на алкохолна и наркотична зависимост.

Лекарят му казва, че алкохолизмът има патологична основа, а безсилието на алкохолизма идва от мания на ума, водеща до неустоимото желание за пиене, докато алергия на тялото води до лудост и смърт за зависимия. Според Силкуърд положителната промяна може да бъде постигната единствено с психическа метаморфоза, предизвикана от висша сила.

Приблизително същите съвети дава и известният психиатър Карл Юнг на друг американец, който търси неговата терапевтична помощ в Швейцария. Прочутият медик казва на състоятелния финансист Роланд след едногодишно лечение при него, че спасението е в дълбокия духовен и религиозен опит", без който никакви медикаменти няма да помогнат. Тази история става известна на Уилсън, който твърди, че тя му е помогнала при създаването на системата на АА.

Бил успява да остане трезвен пет месеца при пребиваването си в Акрон, но не може да се освободи от желанието си да посегне към чашата. Запътвайки се към бара, той разбира, че всичките му усилия ще станат напразни и решава да се срещне с друг зависим. Намира такъв, с когото са напълно непознати. Това е д-р Боб Смит, вече е търсил решения на проблема си в евангелисткото общество, т. нар. Оксфордска група, където членовете му се стремят да спазват четири основни принципа – абсолютна честност, чистота, безкористност и любов.

За разлика от Бил, докторът продължава да пие. Двамата се срещат с предварителната уговорка това да не трае повече от 15 минути, но разговорът им продължава няколко часа. Боб е очарован, че събеседникът му не го поучава, напълно го разбира и има същите надежди, каквито са и неговите – да се освободи от зависимостта си. Мъжете решават, че мисията им е да помогнат и на други хора, които имат проблеми като техните.

Създаването на системата АА

Така Бил и Боб стигат до извода, че начинът да останат трезви е да разговарят за своята обща беда. Споделяйки опита си, включително и традицията на Оксфордската група, двамата решават, че могат да създадат система, която не е на базата на религиозния догматизъм, за да може да привлече и най-изпадналите от зависимостта към алкохола хора. Смятят, че сам човек не може да се справи с алкохолизма, а е необходима духовна промяна, която най-лесно се постига в общество от хора със същите проблеми, като тези с по-голям опит са длъжни да помагат на новопостъпилите в групата.

Терапевтичните групи са създадени на демократичен принцип, без йерархия, като в основата са осъзнаване на болестното състояние, анонимността, взаимопомощта, подчертаване на изконните ценности, активност, отговорност и ангажираност в процеса на промяна... Всичко това е описано в т. нар. 12 стъпки, по които се провежда работата в АА групите, като основната цел е постигането на трезвеност и запазването на това състояние за всеки от членовете. По този модел болестта не се лекува, но заболяването може да се овладее и да е налице траен ефект.

Бил Уилсън иска да издаде книга, в която да опише създадената система. Първоначално идеята му е да се направи приют за алкохолнозависими, но поради липса на пари тя отпада. Двамата с д-р Боб търсят финансиране, като първоначално предвиждат създаването на платени центрове за провеждане на терапията. Обръщат се към представители на богатата фамилия Рокфелер, но те отказват такава подкрепа, като съветват инициаторите групите да се самоподдържат. Бил и Боб решават, че книгата трябва да се отпечата със собствени средства. Срещайки много трудности, първите две глави "Историята на Бил" и "Има решение" излизат самостоятелно, а получените средства се използват за отпечатването на продължението й. Така се появява изданието "Анонимни алкохолици", известно още и като "Голямата книга".

За книгата се набират средства по всякакъв начин – малък кредит, продават се акции на създадената компания Works Publishing, Inc., които не са регистрирани и следователно липсва гаранция за вложителите, опитват се различни трикове, авторитетни вестници и списания да пишат за книгата. Първият тираж е само от 5000 екземпляра и дълго остава непродаден. Първите публикации в пресата обаче водят до търсене, особено сред лекарските среди и така начинанието се увенчава с успех. В следващите две десетилетия заглавието е преиздадено в 300 000 копия, а в средата на ХХ век продажбите надхвърлят 1,5 млн. екземпляра.

"Голямата книга" и до днес е в основата на популярната терапия, която вече се прилага в много страни, включително и в България.

Разпространение на групите за взаимопомощ по света

Първите групи на Анонимните алкохолици са създадени по Източното крайбрежие в САЩ, като първоначално в тях се включват само мъже, от една и съща социална прослойка. По-късно техният състав е все по разнороден, в тях се включват жени, хора от различни раси и националности, а практиката се пренася и извън Атлантика. Системата на АА е приета в различните страни, защото доказва, че работи ефективно.

В България първата такава група е създадена през 1989 година в психиатричната клиника на 4-ти километър в София. Днес в страната ни има над 20 АА-групи в столицата и много други градове, в затворите в Плевен, София и Стара Загора, в психиатричните болници в Раднево и Суходол. По света техният брой е над 100 000, които са посещавани от над 2 милиона страдащи от коварната зависимост. Те са създадени и действат от различни организации - държавни и обществени, религиозни и граждански, а стотици хиляди алкохолици, успяват чрез тях да постигнат дълготрайна ремисия.