Ту Йоуйоу - обединителката на китайската медицина и западната фармакология

От 1930г.

Конвенционалната медицина е безспорно най-ефикасният метод за лечение на повечето познати на човечеството заболявания. Въпреки това тя съвсем не е единственият метод за лечение, използван в света. В някои райони на земното кълбо хората и до днес предпочитат да се уповават на традиционните си лечителски доктрини.

Ту Йоуйоу е една от малкото медици през 20-ти век, които се опитват да съчетаят традиционната медицина с местните церове. Тя е родена през 1930-та година в семейството на банкер и домакиня. Поради добрите доходи на своя баща, девойката получава добро за времето си образование в няколко частни училища. През младежките си години се разболява от туберкулоза и е принудена да прекъсне обучението си за две години. Именно тогава решава, че иска да посвети живота си на медицината.

Йоуйоу завършва фармакология в Пекинския университет по медицина и още същата година е назначена на работа в Академията по традиционна медицина. Там тя се заема с изследването на лековитите свойства на растението Lobelia chinensis, използвано за лечение на шистозомиаза и корена на билката Radix Stellariae, използван за облекчаване на треска.

По време на Културната революция в Китай учените попадат в списъка с „опасни хора“, изготвен от членовете на комунистическата партия. За да избегне смъртна присъда или заточение, Йоуйоу решава да се оттегли от академичния живот и да изчака политическите вълнения в страната да поотминат. Младата жена се ориентира в правилна насока, тъй като през 1966-та година всички научни центрове са затворени, а по-активните им членове са екзекутирани.

Три години по-късно властите в Китай решават да извикат младата жена-медик в една от държавните лаборатории. Там тя е заставена да намери ефикасен лек срещу малария, който да даде надмощие на комунистическите войски в Северен Виетнам. По това време тропическата страна е разкъсвана от политически конфликт, като на страната на профренските сили се сражава армията на САЩ.

Ту Йоуйоу получава задачата да открие ефикасен медикамент, който да унищожава плазмодия на маларията, когато паразита попадне в човешкия организъм. Дребните вредители, пренасяни от гостоприемник на гостоприемник чрез комарите, изграждат имунитет срещу единствения познат тогава лек - хинина.

За да успее да изпълни поръчението си, Ту Йоуйоу е принудена да изостави съпруга си и двете си деца и да замине на тригодишна командировка на остров Хайнан. Хайнан е част от южните китайски провинции и местното население е добре запознато с болестта малария. Жената-медик събира всички познати на локалните лечители церове за треска и ги тества на заразени с малариен плазмодий мишки.

След дълго изследване, Йоуйоу установява, че болните гризачи реагират най-добре на отварата от едногодишен пелин. Тя изобретява нов метод, с който синтезира извлек от растението без нагряване. Новият процес премахва токсините на билката и засилва нейните полезни свойства. След това изпробва получения екстракт върху себе си и няколко от колегите си за странични ефекти. Едва след това съобщава на властите, че е изпълнила поставената задача.

По време на тригодишните си експерименти Йоуйоу работи в малка самоделна лаборатория, тъй като всички фармакологични предприятия са единствено за военно ползване. Заради това по време на ранните си опити с едногодишен пелин целият екип страда от временни здравословни проблеми заради токсичните пари. Въпреки трудните условия през 1972-ра година тя успява да синтезира молекулата на веществото артемизинин.

Днес откритието на Ту Йоуйоу се използва в почти всички лекарства против малария. Смята се, че двата оригинални продукта - артемизинин и дихидроартемизинин - са сред медикаментите, които оказват най-голямо влияние върху подобряването на общото здраве в тропическите развиващи се страни. Заради това през 2015-та година видната жена-медик получава Нобелова награда за физиология или медицина.

Един от малко известните факти, свързани с живота на Йоуйоу е, че заради командировката си е принудена да изостави съпруга си и двете си дъщери. Лауреатката разказва, че след нейното заминаване мъжът й е изпратен да работи във ферма, а децата й са отгледани от нейните родители. След завръщането си и двете й рожби не успяват да я познаят и се държат с нея като с непозната жена.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на Нобеловите награди в медицината