Уилям Бъкланд, който се опитва да изяде по едно животно от всеки познат вид

От 1784г. до 1856г.

Викторианската епоха остава в историята като един от най-интригуващите моменти от Новата история. От една страна науката е в своя разцвет - развиват се географията, биологията, медицината и физиката. От друга страна суеверията сред хората се засилват, смъртта е почитана като мистична сила на природата, болестите и техните симптоми се смятат за красиви и т.н. Създават се и множество общества, които се посвещават на странни идеи. Такова е и Британското Общество за Аклиматизация на Животни (БОАЖ). Клубът има за цел да опита месото на всички животни по света и да принесе в Англия онези видове, които са пригодни за храна.

Един от най-активните членове на обществото е Уилям Бъкланд. Той става известен със своите научни трудове в областта на геологията, географията и биологията. През живота си се издига до множество академични звания, включително декан на Оксфордския университет. Неговите съвременници го описват като неортодоксален учител, който има навика да завира череп на хиена в лицата на студентите и да задава неочаквани въпроси, свързани косвено с учебния материал. Въпреки това Бъкланд е уважаван лектор и научен работник.

Тъй като преподавателят вярва, че „стомахът владее света“, неговата цел е не само да принесе нови полезни видове животни в Британия, но и да опита месото на всички биологични видове на Земята. Деканът става известен като човекът, който включва в менюто си биологични видове като таралеж, морска свиня, пантера, щраус и дори няколко породи кучета.

Вдъхновен от други членове на БОАЖ, чиято цел е да опитват гозби от екзотични животни като кенгуру, морски плужек и птицата голям кракс, Бъкланд консумира напълно доброволно множество деликатеси, идващи от далечни земи. По негови думи най-неприятните ястия, които са попадали на трапезата му са печена къртица и сурови домашни мухи.

Уилям Бъкланд придава своите особени разбирания за храната и на своя син - Франсис. Двамата прекарват години в корабоплаване из водите на Ориента и Новия свят, където имат възможността да опитат множество екзотични гозби, приготвени от месото на всевъзможни животни. Някои от пътешествията им са спонсорирани от членовете на БОАЖ и са регистрирани като научни експедиции.

Странните вкусови предпочитания на Уилям Бъкланд не обхващат само животинското царство. Веднъж ексцентричният учен посещава дома на лорд Харкорт, архиепископът на Йорк. По време на гостуването си биологът е силно впечатлен от един изложен на показ стъклен съд, в който се съхранява парче от сърцето на френския крал Луи XVI. Бъкланд не само успява да разгледа артефакта, но дори изяжда част от него.

Колкото и странно да звучи, по време на Викторианската епоха странните вкусови предпочитания са на мода. Освен Уилям Бъкланд и другите членове на БОАЖ, консумирането на екзотично месо е разпространено и сред други научни кръгове. Самият Чарлз Дарвин членува в Клуб Глутон, в който десетки учени се събират на пирове, на които се консумират основно ястия от екзотично месо. Смята се, че Дарвин е вдъхновен от сина на Бъкланд - Франсис, който е близък приятел на Бащата на еволюцията.

Въпреки странностите си Уилям Бъкланд остава в историята като виден учен, който допринася много за културата на Британия. Той е уважаван лектор до смъртта си през 1856-та година. Освен със странните си хранителни навици, ученият е известен като откривател на няколко вида динозаври, както и със своите постижения в областта на геологията.

Редактор: Георги Динев