Усермонту - египетската мумия с ортопедичен имплант в крака

От -1700г. до -1100г.

Древните цивилизации от Северна Африка и Близкия изток продължават да изумяват археолозите със своите неочаквано напреднали технологии. Културите, развили се в началото на Бронзовата ера в Плодородния полумесец, за първи път в човешката история успяват да произведат голямо количество храна чрез по-малко труд. Това постижение дава шанс на по-будните умове да се отдадат изцяло на експерименти и изобретателска дейност, което води до поява на първите научни дисциплини.

По време на този древен технологичен и културен разцвет се появяват първите каменни градове, писмеността, законодателството, войната и концепцията за империя. Друг важен отрасъл в развиващите се държави от Античността е медицината. Предполага се, че лекарите в Древен Египет са най-добрите специалисти в областта на оперативните интервенции до появата на Хипократовата доктрина.

Въпреки това някои открития, свързани с Древен Египет, изглеждат толкова напреднали за времето си, че учените поставят тяхната достоверност под въпрос. Подобен е случаят с мумията „Усертмонту“, която е изложена от 1971-ва година в Музея по египтология в Сан Хосе, щата Калифорния. Уредниците на културната институция успяват да откупят саркофаг от Късното египетско царство, по който няма следи от скорошно отваряне. Учените дори успяват да разчетат надписа върху капака на артефакта, който твърди, че тялото вътре е да жрец, носещ името Усермонту.

Когато музейните работници отварят саркофага, намират останките на египетски гражданин. Бързият оглед на мумията обаче показва, че погребаният не е духовник, а безименен благородник от мъжки пол, чийто обработен труп е поставен в чужд гроб. Откритието е отбелязано като интересен прецедент, но не предизвиква особен интерес сред научните кръгове в САЩ. Затова през следващите 20 години тялото служи единствено като музеен експонат.

През 1995-ва година професор Чарлз Уилфред Григс от университета Биргъм Йънг в щата Юта подлага мумиите от Музея по египтология в Сан Хосе на поредица от изследвания, част от научен проект на академика. По време на изследванията си той подлага Усермонту на рентген. Лъчите разкриват нещо много необичайно в лявото коляно на древното тяло - стоманен имплант, съединяващ костта на благородника чрез винт.

Първоначално Проф. Григс решава, че се е натъкнал на поставена в наши дни метална кука, която да съедини откъсналия се през годините крайник с останалата част от тялото. Когато преглежда архивите на музея, и се запознава с историята на артефакта, ученият се отказва от това твърдение. Тъй като саркофагът е бил запечатан, преди да пристигне в музея, имплантът най-вероятно е поставен още по времето на самото погребение.

Самият имплант представлява стоманена игла, която е захваната за бедрената кост с винт, напомнящ на съвременния тирбушон. Подобен метод позволява здраво закрепване на долната част на крака към бедрото и намаля шансът двете части да се разделят преди зарастването си. От долната страна шипът е захванат чрез няколко диска, чиято цел е да предотвратят движението на метала в костта по време на ходене.

Проф. Григс остава изумен от откритието, понеже подобни импланти се използват в съвременната медицина. Според него протезата е изработена толкова адекватно, че самото й поставяне говори за невероятните медицински познания на египтяните от 2-рото хилядолетие преди Христа. Хитрото монтиране на иглата не само позволява на крака да зарасне, но и осигурява статичността на костите за в бъдеще.

Изследванията обаче показват, че имплантът е поставен в тялото след смъртта на благородника. Това се разбира по липсата на следи на зарастване по костта. Чарлз Уилфред Григс обяснява необходимостта от извършването на подобна сложна операция върху покойник с вярванията на египтяните от древността. Според тях смъртта в нашия свят не е край на жизнения път на човека, а само временен покой. След края на света всички мъртви ще възкръснат и ще живеят вечно в задгробния свят.

Именно затова телата на фараоните и благородниците се обработват с препарати, които да съхранят плътта им от корозията на времето. Усермонту получава пост мортем сложна протеза, тъй като според египетската религия, крайниците му отново ще са му необходими и трябва да са максимално здрави.

Професор Григс е на мнение, че откритието не само вкарва яснота относно забележителните медицински умения на египетските медици, но и учи съвременните експерти в областта на медицината на скромност. Според него мумията е доказателство, че сложните протези и импланти могат да се създават и без модерна техника.

Редактор: Георги Динев