Хохенлихен Санаториум - експерименталната болница на Нацистка Германия

От 1902г. до 1993г.

Болницата Хохенлихен е построена през 1902-ра година в покрайнините на град Лихен. Първоначалното й приложение е да приютява болни от туберкулоза деца. През 30-те години на 20-ти век сградата е анексирана от Нацистката партия. Тъкмо тогава лечебното заведение придобива своята зловеща слава, с която е известно и до днес.

След като болницата е анексирана, сградата започва да се използва по много по-различен начин. Болните от туберкулоза пациенти са преместени, както и свързаното с лечението на болестта оборудване. На тяхно място е докарана медицинска апаратура от съвсем друг тип, тъй като новото предназначение на лечебното заведение е да се грижи за здравето на германските национални спортисти и атлети.

Новият директор на болницата е д-р Карл Гебхард. Известният хирург е един от най-добрите специалисти в областта на медицината, живял в Германия по времето на Втората световна война. Той работи в областта на рехабилитацията и възстановителните операции. Известен е със спортните си програми за бързо възстановяване след травми. Затова именно в неговите ръце са поверени спортистите от Олимпиадата през 1936-та.

Работата на Гебхард дава толкова добри резултати, че медикът е назначен за личен лекар на самия Хайнрих Химлер - едно от най-влиятелните лица в Нацистка Германия. Разбира се, рехабилитаторът се домогва до поста и заради своите политически убеждения. Той е известен като дълбок симпатизатор на Хитлеровите идеи.

Работата в санаториума Хохенлихен се променя драстично с избухването на Втората световна война. През 1939 болницата е превърната в лазарет за ранени на фронта войници и офицери. През лечебното заведение минават стотици членове на SS. Грижите за пострадалите са извършвани стриктно под зоркото око на Гебхард, който продължава да изпълнява функцията на директор.

1942-ра година става повратна за санаториума, тъй като там е настанен Райнхард Хайдрих. Хайдрих е началникът на Главно управление за имперска сигурност и е смятан за един от възможните наследници на Хитлер. Обещаващият генерал пострадва сериозно по време на атентат и е поверен на самия д-р Гебхард. Въпреки че повечето медици препоръчват лечение с антибиотици, Гебхард отказва да използва подобни медикаменти, тъй като е убеден, че лекарствата от този тип отслабват човешкия организъм.

Същата година Райнхард Хайдрих умира. За да докаже, че политикът не е имал шансове за оцеляване дори при лечение с антибиотици, Карл Гебхард взима десетки пленници от близкия концлагер Равенсбрюк и умишлено им причинява рани, подобни на получените по време на сражение. След това третира своите „опитни мишки“ с различни медикаменти и препарати и описва техния прогрес на възстановяване. Някои от докараните от лагера хора са умишлено прострелвани в торса или корема, причинени са им множество фрактури на крайниците и т.н. Един от най-ужасните експерименти на директора на Хохенлихен е да проследи колко време може да живее човек с отворен череп, който не е подложен на никакво лечение и не е под въздействието на упойка.

Когато през 1945-та Германия губи войната, санаториумът става последно убежище за част от немския политически елит. Именно там се укриват за известен период Хайнрих Химлер и Алберт Шпеер. След края на войната болницата продължава да функционира до 1993-та година като военно медицинско заведение. Днес Хохенлихен Санаториум е изоставен и за момента нито една компания няма намерение да възстанови разрушената от времето сграда. Останките са отворени за туристи и фотографи.

Редактор: Георги Динев