Начало История на медицината Лечение чрез кръвопускане от различните култури

Лечение чрез кръвопускане от различните култури

От 1000г.

Лечение чрез кръвопускане от различните култури - изображение
Гален, придържащ се изцяло към методите на лечение на Хипократ (и от там към древногръцката медицинска система) подкрепял изцяло лечението чрез кръвопускане. Древноримският медик, роден около 129 г. е разработил схема за това колко кръв трябва да бъде освободена от човешкия организъм според възрастта на пациента, индивидуалните характеристики, сезона, времето и мястото. Инструкциите за кръвопускане (тип "Направи си сам") били подобрявани непрекъснато от следващите поколения медици. Например симптомите на т.нар. пълнокръвие включвали треска, апоплексия и главоболие. 
 
Течността, която трябвало да се освободи от организма на пациента при кръвопускане имала специфичен характер, според вида на заболяването, който не зависел от това дали кръвта е венозна, или артериална и колко близо до засегнатия участък от тялото е циркулирала живителната течност.
 
Гален считал, че различните кръвоносни съдове отговарят за различни органи. Например, вената на дясната ръка била отговорна за проблемите с черния дроб, а тази на лявата ръка за проблемите с далака. Колкото по-тежко било заболяването, толкова повече кръв трябвало да бъде освободена от заболелия. Треските изисквали изпускане на най-големи количества кръв. 
 
Талмудът (свещена книга за евреите) препоръчвал определени дни от седмицата и месеца, които са подходящи за кръвопускане. Подобни правила, макар и по-изменени може да се открият и сред християнските писания. Те са във вид на съвети за това кои дни, посветени на светците и мъчениците са благоприятни за кръвопускане.
 
През Средновековието диаграмите за лечение чрез кръвопускане били по-общи и показвали специфичните места на кървене по тялото. Те съответствали на планетите и зодиакалните знаци.
 
Ислямските медицински автори горещо препоръчвали лечение чрез кръвопускане, особено при различните видове треска. Вероятно лечебната практика на ислямските народи е възприета от гръцкия народ. Когато ислямски теории за лечение станали достъпни за страните, където се говорил латински език кръвопускането и техниката за обгаряне на раните по време на операции станали още по-популярни. Ключови медицински текстове като „Kitab al-Qanun”, написан около 1025 г. пр.Хр. и „Al-Tasrif li-man 'ajaza 'an al-ta'lif”, написан около 1000 г. сл.Хр. препоръчвали кръвопускане.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://en.wikipedia.org/wiki/Bloodletting

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноНовиниНормативни актовеЛичностиГеографияЗаведенияСпециалистиЛайфстайлСоциални грижиОрганизацииАнкетиЗдравни съветиЛеченияНаправления в медицинатаСнимкиКомпании и организацииОткритияХранене при...Медицински изследванияАлтернативна медицинаФизиологияСпортБотаникаДиетиКлинични пътекиИнтервютаТестовеПроизводителиОбразование