Лечение чрез кръвопускане от различните култури

Гален, придържащ се изцяло към методите на лечение на Хипократ (и от там към древногръцката медицинска система) подкрепял изцяло лечението чрез кръвопускане. Древноримският медик, роден около 129 г. е разработил схема за това колко кръв трябва да бъде освободена от човешкия организъм според възрастта на пациента, индивидуалните характеристики, сезона, времето и мястото. Инструкциите за кръвопускане (тип "Направи си сам") били подобрявани непрекъснато от следващите поколения медици. Например симптомите на т.нар. пълнокръвие включвали треска, апоплексия и главоболие. 

 

Течността, която трябвало да се освободи от организма на пациента при кръвопускане имала специфичен характер, според вида на заболяването, който не зависел от това дали кръвта е венозна, или артериална и колко близо до засегнатия участък от тялото е циркулирала живителната течност.

 

Гален считал, че различните кръвоносни съдове отговарят за различни органи. Например, вената на дясната ръка била отговорна за проблемите с черния дроб, а тази на лявата ръка за проблемите с далака. Колкото по-тежко било заболяването, толкова повече кръв трябвало да бъде освободена от заболелия. Треските изисквали изпускане на най-големи количества кръв. 

 

Талмудът (свещена книга за евреите) препоръчвал определени дни от седмицата и месеца, които са подходящи за кръвопускане. Подобни правила, макар и по-изменени може да се открият и сред християнските писания. Те са във вид на съвети за това кои дни, посветени на светците и мъчениците са благоприятни за кръвопускане.

 

През Средновековието диаграмите за лечение чрез кръвопускане били по-общи и показвали специфичните места на кървене по тялото. Те съответствали на планетите и зодиакалните знаци.

 

Ислямските медицински автори горещо препоръчвали лечение чрез кръвопускане, особено при различните видове треска. Вероятно лечебната практика на ислямските народи е възприета от гръцкия народ. Когато ислямски теории за лечение станали достъпни за страните, където се говорил латински език кръвопускането и техниката за обгаряне на раните по време на операции станали още по-популярни. Ключови медицински текстове като „Kitab al-Qanun”, написан около 1025 г. пр.Хр. и „Al-Tasrif li-man 'ajaza 'an al-ta'lif”, написан около 1000 г. сл.Хр. препоръчвали кръвопускане.