Первитин - наркотикът на нацистката армия
От 1938г. до 1954г.
По време на Втората световна война немските войски стават известни с неуморните си атаки по всички фронтове. Хитлеровата армия успява да се придвижи изненадващо бързо през покорените европейски държави. Разбира се, светкавичните преходи оставят своя белег върху германските войници. Месеците на непрестанно ходене и атаки по врага изтощават маршируващите мъже. Затова още през 1938-ма година ръководството на Третия райх е принудено да изобрети стимулиращо сетивата вещество, което няма моментални странични ефекти.
Още през същата година Военното министерство на нацистка Германия одобрява масовия прием на стимулиращия сетивата медикамент первитин. Таблетките имат свойството да потискат умората и страха, да изострят зрението и слуха, както и да притъпяват усещането за болка. Разучавайки ефектите на веществото, нацисткия щаб разбира, че търсенето им е приключило и первитринът започва да се използва широко в немската армия.
На пръв поглед стимулиращите таблетки са идеалната добавка за сражаващите се на фронта войници. Поради липсата на дългосрочни проучвания, нацистите тогава не разбират за негативните ефекти на веществото, които включват пристрастяване, увреждания на мозъка, хронично гадене, параноя и дори смърт. Тези симптоми не са учудващи, тъй като первитрин е пазарното наименование на силния наркотик метамфетамин.
Първите тестове на стимулиращите таблетки са извършени в Берлин под наблюдението на медика Ото Ранке. Той дава веществото на 90 кадета и след няколко дни наблюдение участниците са накарани да опишат действието на наркотика. Всички те твърдят, че под влияние на веществото се чувстват неуморими, уверени в себе си и по-съсредоточени.
Первитрин е тестван за първи път в реални бойни условия по време на инвазията в Полша. Шофьорите на военни машини, превозващи нацистките войници и бойна техника управляват транспортьорите под влиянието на веществото. Експериментът е сметнат за изключително успешен и таблетките започват да се дават на всички военни, претърпяващи сериозно физическо напрежение, включително и на пилотите.
Бъдещият лауреат Хайнрих Бьол, който по време на Втората световна война е на фронта, пише в писмо до родителите си: „Много се извинявам, че ви пиша през няколко дни, но положението тук е тежко и нямам много свободно време. Днес ви моля да ми пратите още первитрин.“ Нуждата от наркотика е предизвикана не само от желанието за преодоляване на напрежението, но и от развиващата се у писателя зависимост.
За съжаление по това време никой не си дава сметка за негативното влияние на веществото върху човешкия организъм. Всъщност приема на первитрин се е насърчава от нацисткия щаб. Смята се, че дори самите висши офицери и самото военно ръководство използвт непрестанно медикамента заради подсилващия концентрацията ефект. Смята се, че дори Хитлер често посяга към потискащите умората таблетки.
Според съставената след войната статистика фармацевтичната компания Темел изнася към фронта около 200 милиона таблетки первитрин. Повечето от това огромно количество е изконсумирано от сражаващите се във Франция, Холандия, Белгия и Полша войници. Веществото е широко използвано и по време на настъплението на нацистката армия в степите на Съветския съюз.
За да се подобри ефекта на наркотика, нацистите разработват така наречения „шофьорски шоколад“, който се състои от метамфетамин и синтетично извлечен кофеин. Друг медикамент, базиран на опасната субстанция, е лекарството D-IX. То съдържа 5 мг кокаин, 3 мг первитин и 5 мг от упойката оксикодон.
Наркотичната смес е тествана в концентрационния лагер Захсенхаузен. Затворниците са изкарани на двора и към краката на всеки един от тях са завързани 15-килограмови тежести. След това им е дадена таблетка D-IX. Пленниците са принудени да обикалят цял ден в кръг. Записаните резултати от експеримента сочат, че участниците не само успели да вървят из двора целия ден, но в началото дори пеели песни и си подхвърляли шеги. След 24 часа обаче повечето от тях започнали внезапно да припадат от изтощение в калта.
След края на войната много фармацевти емигрират в САЩ, където продължават да експериментират с ефектите на первитин, както и с други потискащи умората субстанции. Други работят в Съветския съюз, тъй като руснаците намират веществото като силно ефикасно за лечение на хронична депресия. Таблетките са забранени през 1954-та година.
Редактор: Георги Динев
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СВЕТЛИНАТА, КОЯТО НЕ ВИЖДАМЕ - АНТЪНИ ДОЕР - СИЕЛА
КНИГАТА НА ИЗГУБЕНИТЕ ИМЕНА - КРИСТИН ХАРМЕЛ - СИЕЛА
СОЛ ПРИ СОЛТА - РУТА СЕПЕТИС - СИЕЛА
БЕЗУМИЕ И СЛАВА - ТИМ УАЙНЪР - СИЕЛА
СЕСТРИ ПАЛАВЕЕВИ ПО ПЪТЯ КЪМ НОВИЯ СВЯТ - АЛЕК ПОПОВ - СИЕЛА
ТЪМНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА - УЕЙН БИДЪЛ - СИЕЛА
Библиография
Източник: www.warhistoryonline.com
Снимки: www.worldwarphotos.info
http://www.josefjakobs.info
http://www.holocaustresearchproject.org
Коментари към Первитин - наркотикът на нацистката армия