Начало История на медицината Приносът на Иван Агаин за напредъка на българската фармацевтична индустрия от 20-ти век

Приносът на Иван Агаин за напредъка на българската фармацевтична индустрия от 20-ти век

От 1936г.

Приносът на Иван Агаин за напредъка на българската фармацевтична индустрия от 20-ти век - изображение

Едва ли има нужда да ви убеждаваме, че списъкът с български откриватели и изследователи от миналия век е неизчерпаем. А когато говорим за значими постижения в сферата на фармацевтичната ни промишленост през двадесети век, задължително трябва да споменем името на Иван Александров Агаин. Роден през февруари 1936-та в село Друган, българинът завършил специалността органичен синтез във ВХТИ-София през 1959г. Както се казва, едва напуснал студентската скамейка, фармакологът ни се впуснал във важни проучвания и амбициозна научна дейност. В продължение на десетилетие Агаин се изявявал в Завода за антибиотици в Разград, а впоследствие – в Главното управление по микробиологична промишленост към Министерския съвет.

Все пак, родният ни специалист реализирал най-бележите си успехи в Научноизследователски химико-фармацевтичен институт – София (НИХФИ), където най-напред постъпил в ролята си на заместник-директор през 1973-та, а през 1975-та се издигнал до ръководната позиция на директор (макар и да заемала въпросния пост само в продължение на година).

Тук е мястото да кажем, че през седемдесетте години на 20-ти век в цеховете и лабораториите на НИХФИ, приемникът на който е българската компания "Софарма", кипяла "бурна" откривателска и научна работа. Резултатите от последната, разбира се, не закъснели. Самият Агаин се включил дейно в създаването на няколко от най-успешните медикаменти в българската лекарствена индустрия от разглеждания период. Вероятно ще ви е интересно да разберете, че благодарение на него и на екип от още няколко висококвалифицирани експерти, страната ни станала втората в световен мащаб, стартирала производството на гентамицин по собствена технология. (Припомняме ви, че първенството в разработката на въпросния широкоспектърен антибиотик държи немската компания "Шеринг"). През 1974-та гентамицинът у нас започнал да се прави и под формата на ампули, а след допълнителното усъвършенстване на методологията по приготвянето му, той станал хитов продукт и бил широко употребяван в България. Подобен бил и случаят с тубоцина, който преди НИХФИ, бил произвеждан само от известен италиански бранд. Агаин и колегите му успели да получат антибиотичното средство, използвайки достъпни суровини и наличната производствена техника.

В по-късен етап, интересът на Иван Агаин бил сериозно привлечен от биотехнологиите и техните необятни възможности. По тази причина, той създал и оглавил в НИХФИ специална секция за изолиране и пречистване на алфа и гама-интерферон за създаване на иновативни микробиални препарати за нуждите на ветеринарната медицина и за земеделието.

Сумарно погледнато, българският експерт реализирал повече от двадесет открития, най-вече – касаещи антибиотиците и техните приложения. Няма две мнения по въпроса, че той изиграл важна роля в развитието на родната ни лекарствена промишленост.

 

Снимка: "Фармация - дела и документи", 2013г.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

"Български откриватели и изобретатели", Държавно издателство "Техника", София, 1986г.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЛюбопитноЛечения