Синтезиране на антибиотика гентамицин през 1963 година

От 1963г.

Историята, разказваща за откритието на гентамицина, който е част от голямото семейство на антибиотиците, е добре документирана и определено може да бъде определена като полезен пример, илюстриращ каква е важността от съвместната работа на изследователите от различните промишлени лаборатории с микроорганизми (наричат се актиномицети), синтезиращи вещества които убиват някои болестотворни микроорганизми. По тази тема са издадени два медицински труда. Единият е създаден от д-р Ф. Дълани през 1970 година и се нарича: "I-Aminocthylphosphonic acid, an inhibitor of bactcrial cеll wall synthesis". Другият труд е създаден от С. Л. Якобсен през 1988 година. Той се нарича: "Synergy between fosfomycin and arenaemycin".

След публикуването на тези научни трудове се случили няколко последователни събития, които могат да се считат за съществени за историята на антибиотиците. И така, фармацевтичната компания "The Schering Corporation", наред с други компании се заела с нелеката задача да открие нови антибиотици. За целта компанията наблегнала над изследванията с различни стероиди и тяхната трансформация. През далечната 1957 година Г. Луедеман се присъединил към "Schering" (почти веднага след защитата на докторската си степен в университета в Сиракуза – "Syracuse University NY").

Младият учен бил наясно с огромните достиженията на своя уважаван университетски ментор – професор Карпинтър. Луедеман бил наясно и с друг факт - именитият му преподавател трябвало да се пенсионира съвсем скоро. След оттеглянето на преподавателя неговата впечатляваща колекция от клетъчни проби от необичаен род актиномицети, наречен "Micromonospora" щяла да "посети" автоклава.

Освен това, през 1958 година още един член на катедрата на проф. Карпинтър – А. Уойисиджес (А. Woyciesjes), се съгласил да съдейства на "Schering", снабдявайки компанията с проби на микромоноспорите. Освен това той снабдил и собствената си домашна лаборатория с ценните проби, които започнал да изследва самостоятелно.

Бактериалните култури започнали да се проучват като потенциални източници за производството на вещества с антибиотична активност. На бял свят се появили повече от 300 култури, които били изпращани до "Schering" през следващите няколко години. Петнадесет от тях се превърнали в суровина за производството на нови антибиотици, а гентамицинът бил най-важният сред тях. Той бил Новият комплекс, включващ множество свързани помежду си аминогликозиди. Това важно откритие от 1963 година определено намерило мястото си в дългата история на антибиотиците.

Необичаен бил фактът, че гентамицинът и преди, и сега се произвежда като комплексна смес, в чиито състав влизат най-малко 5 активни съставки. Това вероятно е резултат от трудностите на учените да получат пречистена форма на един активен компонент, който да се разпространява за целите на фармацевтичната индустрия ( поне от съвременна гледна точка би било доста трудно подобна смес да бъде одобрена за разпространение, като се има предвид колко затегнати са регулаторните изисквания.

Питали ли сте се какво се е случило с А. Уойсиджес, след като откритието на гентамицина било представено пред медицинската общественост? Тъй като няма "ненаказано" добро, ученият не бил включен в списъка на откривателите на новото лекарство. Той не присъствал и в патента за гентамицина на "Schering". Подобно на Шалц, който участвал в откритието на стрептомицина, но не получил нита признание, нито Нобелова награда, и Уойсиджес завел съдебно дело срещу компанията-производителка на гентамицина.

Оставяме на вас да прецените дали постъпката на компанията е обвързана с правото и морала.

Статията е част от историята на:

• История на антибиотиците