Първа сърдечна трансплантация във Великобритания – 2 част

От 5.1968г.

Медицинския случай, разказващ за първата успешна сърдечна транспланация във Великобритания толкова се разчул, че болницата, в която през 1968 година била извършена оперативната манипулация вложила доста усилия, за да настани всички представители на английската преса. Професионалистите от болницата, отговарящи за връзките с обществеността организирали пресконференция, където участниците се борили за предни места в залата на болницата.

"Наред с доброто и бързо възстановяване на Уест" (първият англичанин, получил ново сърце) - написала Нату (авторката, описала историята на първата кардиотрансплантация във Великобриания), "фотографите и снимачните екипи бяха допуснати директно в болничното пространство, превръщайки отделението на пациентите в телевизионно студио, а света на болницата - в  шоу". В допълнение към снимката с усмихнатите медицински сестри, Джоузеф Уест се сдобил и с няколко други кадъра, на които намига на фотографа и играе шах.

На 5-ти май 1968 година „United Press International” излъчила репортаж, на който непосредствено след операцията си, Джоузеф Уест поздравявал замаяно хората с „палци нагоре”.

Междувременно белите дробове на Джоузеф Райзър (един от двамата пациенти от САЩ, получили ново сърце) били доста „объркани” от новото му сърце, а след като респираторът, поддържащ Евърет Томас (другият пациент от САЩ със сърдечна трансплантация) бил изключен, той имал възможност да поговори със съпругата си.

В същия този ден „National Heart Hospital” съобщила на „Associated Press”, че Уест лежи в стерилна среда. Хирургът д-р Доналд Рос, който оперирал пациента, защитил пред хулителите си процедурата, която извършил, наричайки я „морално приемлива”. Все пак, единствената друга алтернатива пред Джоузеф Уест била смъртта.

В статията, разказваща за случая бил включен и анекдот (илюстриращ свежестта на английския хумор), касаещ първите постоперационни моменти на Томас. Той написал бележка на съпругата си, в която я попитал дали е получил ново сърце, или неговото е било оперирано отново. Тя го информирала, че сега има сърце на младо момиче.       

Преживяемостта сред пациентите в средата на 20 век, получили ново сърце далеч не била гарантирана; много от пациентите загивали в рамките на месеци, или дори часове след операцията. Подобна тъжна съдба сполетяла и Райзър, който починал само четири дни след операцията си в Медицинския център на университета в Станфорд. Но Уест и Томас оцелели, а историите им били превърнати в символ на надеждата.

Към част 3 >>> тук

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация