Начало История на медицината "Enovid": първото хормонално противозачатъчно, създадено през 1960г.

"Enovid": първото хормонално противозачатъчно, създадено през 1960г.

От 1960г.

"Enovid": първото хормонално противозачатъчно, създадено през 1960г.  - изображение

Първият хормонален контрацептив, предназначен за предпазване от нежелана бременност, направил своя "дебют" на лекарствения пазар в САЩ през 1960 година. Създаването му било резултат от съвместната дейност на две фармацевтични организации, както и от неуморната работа на екип от американски специалисти. Въпреки че зад финализирането на крайния продукт стоят усилията на повече от един човек, все пак идеята и основната концепция за разработването й били дело на биолога Грегъри Пинкъс и медицинската сестра и активист Маргарет Санджър. Така,  противозачатъчното, наречено "Enovid",  било разработено в началото на 60-те години на миналия век в лабораторията на научния център "Worcester Foundation", а впоследствие – пуснато на пазара и разпространено от американската компания "Searle", базирана в Чикаго.

Съвсем оправдано, появата му се смята от специалистите за наистина важен момент в историята на ембриологията, тъй като тя променила изцяло визията на обикновените хора по отношение на контрола на раждаемостта и извършила своеобразна революция в методите на женската контрацепция. В интерес на историческата истина, хапчето било реализирано най-вече в отговор на проблемите, свързани със семейното планиране и с мисия за "ограничаване" на  човешката популация на територията на САЩ. За нуждата от такъв препарат активно започнало да се говори в публичното пространство още след икономическата депресия от 1929-та, когато бедността сред американското население се отличила като наболял проблем. Създаването на малки семейства (при които да има налице достатъчен финансов ресурс за спокойното отглеждане на всяко дете) се превърнало във водеща стратегия за справяне с нищетата.

Всъщност, гореспоменатата Санджър първа предложила идеята да се направи такъв медикамент. През 1950-та тя намерила страстен привърженик на хрумването си в лицето на Пинкъс и те се срещнали, за да дискутират потенциалния бъдещ проект. Междувременно, към тях се присъединила и още една интелигентна дама – Катрин МакКормик, също водещ американски биолог. И Маргарет, и Катрин вярвали, че семейното планиране и контролът на раждаемостта са от съществено значение за предоставянето на повече права на жените и за подобряването на живота им. А науката, според тях, можела да помогне и в този случай. Самата Санджър смятала разработването на "Enovid" за важно и поради още една причина: то, по нейно мнение, щяло да намали черната статистика от извършването на опасни аборти (особено разпространена практика при бедните жени) на територията на САЩ.

В крайна сметка, амбициозният научен проект стартирал успешно и бил оглавен от Грегъри Пинкъс. В екипа по разработката на хормоналния контрацептив, освен МакКормик, били привлечени още няколко бележити специалисти. Експерименталното хапче включвало в състава си два хормона – естроген и прогестин/вид синтетичен прогестерон. За пръв път в ролята на противозачатъчно бил използван прогестинът норетинодрел, разработен през 1953-та от Франк Колтън. Две години по-рано, Карл Джераси създал норетиндрона, употребяван масово в много от първите разработени хормонални препарати за предпазване от бременност. И Колтън, и Джераси работили независимо от проекта на Пинкъс и не подозирали за употребата на прогестин в експеримента на своя колега и екипа му.

На 50-та Международна конференция за планирано родителство през 1955-та Пинкъс съобщил, че при експеримент със зайци, двете вещества – норетинодрел и норетиндрон, имат отличен потенциал да участват в състава на бъдещ хормонален контрацептив. В периода от 1954-та до 1955-та специалистът Джон Рок провел няколко клинични експеримента с норетинодрел в бостънската болница "Free Hospital for Women", а от 1957-ма до 1958-ма експертът Едрис-Райс Урей също проучвал веществото в Пуерто Рико.

През 1957-ма "Enovid" най-накрая бил пуснат на пазара, но първоначално – като медикамент за третиране на гинекологични неразположения. Едва през 1960-та хапчето започнало да се предлага с първоначално замислената си мисия. В по-късен етап станало ясно, че при употребата му се наблюдавали немалко странични ефекти. Но, така или иначе, появата му наистина се смята с историческа значимост.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://embryo.asu.edu/pages/enovid-first-hormonal-birth-control-pill

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ОткритияЛюбопитноСнимки